Асоциацията за защита на потребителите получи редица сигнали от граждани за нова подвеждаща практика на фирмите за събиране на дългове. Според Асоциацията, тези компании са успели да измислят начин, който да им позволи да заобиколят приетия наскоро закон, въвеждащ 10-годишната абсолютна давност.
Проверка на АЗП установи, че някои колекторски компании подтикват граждани, набедени за техни длъжници, да подписват споразумения за признаване на дълга. По този начин лицето губи правото си да се позове на давността.
Така например, ако до достигането на 10-годишна абсолютна давност остават няколко месеца, при подписването на такова споразумение тя започва да тече отначало. Често хората са оставени в заблудата, че подобно споразумение не се отразява на срока за давност.
Друга практика на колекторските фирми е да претендират освен за главницата на дълга, но и за лихвите описани в погасителния план на дадена банка.
Банките понякога за да си възстановят първоначално отпуснатите средства, са принудени да се откажат от лихвите в опит да накарат длъжника да изплати поне главницата. Когато колекторски компании изкупят тези кредити, често на безценица и срещу едва няколко процента, те започват да искат от длъжниците да платят цялата сума посочена в погасителния план на банката (главница плюс банкова годишна лихва).
От АЗП ще сезират Комисията за защита на потребителите, както и националния омбудсман Диана Ковачева по случая. Възлагаме своите очаквания на г-жа Ковачева, която е призвана от висотата на заемания от нея пост, да защити по категоричен начин интересите на българските граждани, допълват от Асоциацията.
Те апелират потребителите да бъдат по-внимателни при подписването на каквито и да било документи от фирмите събирачи на дългове. Призовават ги да четат внимателно, по възможност да се съветват с адвокати за своите права, да сигнализират АЗП и да използват пълноценно информационните възможности на интернет.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
