Александър Боянов за пореден път ни въвежда в дебрите на нумизматиката с любопитни факти.
Историята на името на френската валута Франк започва от края на битката при Поатие през 1356г., част от Стогодишната война между Франция и Англия. След края на битката, победителите англичани, залавят френския крал Жан II Добрия и го отвеждат в плен в Лондон. През следващите няколко години текат преговори за освобождаването на френския Крал и сключване на мирен договор. Такъв е сключен през 1360г.
Договорът от Бретини определя откуп от 3 милиона ливри за свободата на Жан. В замяна за Жан англичаните получават сина му, граф Луи Анжуйски и други аристократи. След като е освободен Жан се връща във Франция и се заема със сбиране на откупа. За целта той нарежда да се отсече нова златна монета от 24 карата злато, тежаща 3,885g. Името на монетата идва от думите които Жан пише в указа за събиране на големия откуп:
„ Ние бяхме освободени от затвора, ние сме „franc” (независими) и свободни завинаги!“
От тук нататък думата монетите които се секат от Жан за да се плати откупа започват да се наричат Франк. Те са с теглото на ливрата. Изображението върху тях е на крал ( вероятно на Жан ) на кон в сцена от битка.
В периода след това до Френската Революция се секат различни монети с името Франк например, през 1365 г. Карл V създава „franc à pied“ (постоянният франк), показвайки монарха, стоящ с меч в ръка, а през 1422 г. Шарл VII емитира „franc à cheval“ (франк на кон). От 31 май 1575 г. Анри III създава „franc d’argent“ (сребърен франк) (1575-1586, след това 1591-1594) а Анри IV сечеше четвърт франк и половин франк с изображението си върху тях.
Войните, водени от Луи XIV, разоряват страната напълно, както икономически, така и финансово. Започва да се усеща голям недостиг на благородни метали което е довело до недостиг на монети в обръщение и до емитиране на нови такива.
В този контекста на събитията регентът Филип д’Орлеан назначава шотландеца Джон Лоу (1671-1729) за главен контролер на финансите на Франция. В това си качество Лоу основава Banque générale privée (1716) (Общата частна банка), и започва да развива използването на хартиени пари.
След това основава Compagnie des Indes (Компанията на Индия) (23 май 1719 г.) с монопол на търговията във всички морета и колонии на Франция. Наложената системата обаче насърчава спекулациите с акции на Компанията и повишава инфлацията. Към края на 1720 „балонът“ избухва, когато масово хората започват да обръщат хартиените си пари и акции в монети. През 1726 се възобновява сеченето на знатни монети в опит да се стабилизира икономиката на страната.
През тази година са изсечени 20 и 24 паудови златни Луйдори (Louis d’or). И въпреки, че през следващите години се забелязва сравнително стабилизиране на френската валута, икономиката да държавата е изправена пред пълен колапс. Държавния дълг нараства повече от три пъти при управлението на Луи XV и Луи XVI, което в края на века тласка страната към разрушителната гражданска война известна като Френската революция.
В самото начало на Революцията, Конвенцията налага нова парична система в страната. Приета е десетичната система, като ливъра започва да се дели на 10 равни части наречени десими а всяка от тях ще се дели на още 10 равни част наречени сантими.
През 1795 се ражда модерният френски франк. През тази година е емитирана първата емисия от 5 Франка, сребърна монета с проба 0.900 и с тегло от 25g. До началото на 19 Век са изсечени около 10 емисии от този номинал.
В началото на 19 век, Франция започва да се преобразува от Република в Империя. Наполеон води грандиозни победоносни войни в Европа и подчинява враг, след враг. През 1802-1803 към вече появилата се монета от 5 франка се добавят и сребърните монети от ½, 1 и 2 Франка с портрета на новия Император на Европа – Наполеон Бонапарт. Така Франка остава като име на френската валута цели два века, до Февруари 2002, когато е заменен от общо европейската валута – Евро.
Автор: Александър Боянов
Стефан Пройнов – да благодарим на Александър Боянов за поднесената информация надяваме се, че сме Ви били полезни.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
