Моята мотивация за проекта беше, че природа няма, тя е унищожена от свлачището.
Има кратер. Не може да се каже, че се строи на див, девствен плаж.
Това заяви арх. Ангел Захариев, собственик на архитектурното бюро, проектирало съоръжението на Алеупу, край Созопол, съобщава OFFNews
Тук съм в качеството си на човек, който да разясни какви са фактите. Не съм тук да се оправдавам. Лично моите убеждения са и аз вярвам в средния път – че едновременно може да се направи нещо, което не унищожава прекалено много природата и да е в полза на обществото, заяви архитектът.
В миналото са се случвали много безобразия, но те все повече намаляват, защото обществената чувствителност е по-голяма, подчерта той.
По думите му не е сериозно да се твърди, че свлачището е умишлено предизвикано. Според него никой не би имал интерес от това.
Той обясни, че бетонът, който се вижда сега, е противосвалчищно съоръжение. То запълва земната маса, която вече я няма. Върху него ще бъдат изградени бъдещите сгради.
От самото начало на проекта е било ясно, че на място ще има ваканционно селище.
В момента строежът е спрян заради туристическия сезон и заради гнезденето на птици.
Отговорността за законността на строителството е в строителния надзор и в инвеститора, можете да питате тях, отговори ахр. Захариев на въпроса защо строежът е бил спрян през 2019 г.
Ангел Захариев е категоричен, че неговият бизнес няма нищо общо със съпругата му – Екатерина Захариева, която е външен министър.
„Аз не ѝ се меся във външната политика, тя не ми се меси в работата“, заяви Захариев и отбеляза, че двамата са заедно много преди съпругата му да стане външен министър и не получава бизнес поръчки за проекти по политическа линия с протекции от властта.
В страната има 5-6 архитектурни бюра, които могат да правят такива сложни проекти, и едно от тях е моето, каза Захариев.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
