Вижте как бившият първи Бай Тошо е борил вирусите!!!
Със сок, извличан от сърцевината на бреза, Бай Тошо поддържа имунната си система и гони вирусите. Това разкрива Христо Христов-Референта, бивш директор на ловно стопанство „Кормисош“ и доверен човек на тогавашния Първи в държавата. До днес изкусният лесничей приготвя лечебната напитка и я препоръчва на близки и приятели.
„Това е еликсир, който прочиства целия организъм – категоричен е Референта. – Аз научих Живков да пие сок от бреза и той оцени колко полезно може да бъде това питие, което ни е подарък от природата.
Нещо повече – имаше намерение да направи специален санаториум сред брезова гора, но просто не му стигна времето да осъществи и този свой проект. Всяка една част от брезата може да се използва като лекарство. При правилна обработка са полезни листата, клоните и кората. От бялата част на кората се прави така наречения сакъз, който прилича на дъвка. Брезите са едно голямо богатство на България, което сега не се използва пълноценно“.
„Точно през този сезон от дърветата може да се добие най-много сок. От една бреза с диаметър 30-40 см може да се събере до 200 л сок. Всеки може да си достави тази напитка. В дървото се прави дупка със свредел до една трета от диаметъра. Слага се отдолу една ламаринка, която играе ролята на чучур. Отдолу се подлага съдът, в който ще се събира сокът, като преди това сме го завили с тензух, за да не се праши“, казва Референта пред „България днес“.
„Вечерта го оставяш и на сутринта отиваш и си взимаш пълна дамаджана. След това директно се пие. Може да се мие и косата с него при косопад, много помага. Носил съм сок от бреза на мои приятели в Рила, които за по-дълго време го запазваха с някакъв консервант. Ако на 10 литра от тази напитка се добави половин килограм захар, става като руския квас.“
Не е тайна, че Тодор Живков е обичал много ловните излети, а едно от любимите му стопанства в гората е именно „Кормисош“. „Това място беше със статут за правителствени гости, придружавани от държавни ръководители – спомня си Христо Христов. – Имаше и ловни къщи, стопанисвани от УБО. Правителствените гости се настаняваха в тези къщи. Така се запознавах с всички, които ги посещаваха. С Живков редовно разговаряхме. След 1989 г. до края на живота му редовно се срещахме в дома, където той живееше. Идвал е и в моята къща в Правец.“
Говори се, че именно при гостуванията на съветските лидери в родните ловни стопанства са били уреждани някои от най-изгодните договори за сътрудничество с вече бившата суперсила. „Живков умееше да направи така, че България да получава необходимите ни ресурси при много изгодни условия – връща лентата Референта. – Наистина мислеше за хората и искаше в нашата страна да се живее добре. Държеше много на качественото здравеопазване. И тогава имаше болести и вируси. Проблемите се решаваха с ваксини и карантина, но само за там, където има болни.
Съпругата на Живков доктор Мара Малеева помагаше да се ваксинират хората в Правец.“ Сега Референта, който е вече на 84 години, обича да се разхожда из брезова гора в местността Поленките край Правец. С гордост я нарича своя рожба. Защото именно той е инициаторът там да се засадят дървета.
„През 1990 г. поисках разрешение от кметството да залеся терена – казва Христо Христов. – Получих съгласие и взех брезови фиданки от горското стопанство в Етрополе, както и акации от Ботевград. Със съседа ми Марин Чорбанов се трудихме здраво, но свършихме добра работа. Засадихме и плачеща върба, както и няколко иглолистни дървета. Но най-много брези. За мен това дърво е символ на любов и радост от живота!“
Източник: varna24.bg
Истината е, че в Русия този елексир се добива от много столетия, а ние не ползваме даровете на природата.
Сега държавата как бори вирусите с маски или със съмнителни ваксини?
Бай Тошо: Това с тези Ваксини дето се съхраняват на -70 градуса много се съмнявам на такива градуси, че съхраняват и стволови клетки и тъкан, която носи генетична и патогенна информация, а вирусите са с микроскопичен патоген, който инфектира клетки в живите организми, Аз се притеснявам, а Вие?
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
