Бай Тошо: Когато с хляб хранехте прасетата! Бай Тошо: Имаше едни времена, в които с хляб си хранехте прасетата, а само какъв хляб, беше истински заквасен без избелители и оцветители, хляб вкусен и ухаен, хляб от истинска пшеница или ръж. Купонна система за хляба, но всички от по старите другарки и другари си спомнят какъв бе хлябът. Всяко село си имаше фурна, в която се месеше и печеше хлябът. В някои населени места имаше майстори хлебари, които правеха такъв хляб, че да си го спомняш години след като си го ял. Всичко бе от народа за народа дето се казва от хляба по-голям няма.
Днес модерни сортове ГМО пшеници дават големи добиви и големи разлики във вкусът и качеството. Имате допълнително канцерогенни избелители, оцветители, ароматизатори и овкусители като добавите и химикалите, които дават трайност на продукта всичко друго е, но не и хляб.
Голямо количество глутени и други вредни съпътстващи вещества като нов протеин глиадин, който представлява опиат (екзорфин). Накратко новите хлябове са новите отрови, но по мое време имаше институти, които следяха за качеството на храната, а здравето на хората ни бе най-важно, защото здрава нация и умна бе най-важното за една истински силна и здрава България. Някога хората хранеха прасетата си по мое време с хубав хляб и ядяха истинска храна, а сега как е?
А някога хранехте свинете с истински хляб, а днес в условия на Демокрация хранят хората с боклуци, а никой не бил по-голям от хляба – от ГЕРБ са над всичко, а вие сте под всичко останало, срам ме е!
Аз Бай Тошо Ви казвам, че когато се държи робски едно население получава изтребление.
Без хляб никой не може и без вода.
Сега почакайте да видите какво ще стане с водата и какви отрови ще има в нея, ако я има де?
Срам ме е и ако вие имахте малко срама бихте свалили това правителство и бихте избрали отговорни хора с държавническо мислене и с дълг към родината, с дълъг към своите избиратели за една чиста и свята република, и един спокоен и справедлив живот.
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
