Бай Тошо: Честит ви първи сняг, ще колим ли прасето?

в Бай Тошо/България

Бай Тошо: Честит ви първи сняг, ще колим ли прасето?


Бай Тошо: Свобода и смърт – яжте банани, не пържоли! Искахте свобода, а тя ви донесе смърт! Нищо не струва човешкият живот сега. Не сте хора вече, загубихте човешкото в човека и оскутяхте! „Разделяй и владей“ е стар метод за контрол. Седите си у дома заедно и пак сте разделени, всеки се вторачил в модерният си телефон и живее в някаква илюзия. И ние градихме илюзия, че можем да построим Раят тук на земята и донякъде с общи усилия успяхме да постигнем относително спокойствие и равномерно преразпределяне на благата за всички да има.

По-малко, но да има като нямаше гладни и бедни, а безработицата беше 0%. Изградихме една илюзия, в която всички бяха относително задоволени и щастливи, но всички бяхте задружни и нямаше свобода – свободия, защото имаше ред и дисциплина. Нямаше модерните западни стоки и модерни музики и филми, защото те развращаваха обществото, но имаше морал и грижа за ближният. Децата е най-важният ресурс на нацията като бяха обгрижвани от всички и най-вече от бабите!

Ех, бабите се чувстваха значими и полезни, днес бабичките се редят пред хранителните вериги за фалшиви кюфтета и кебапчета на промоция. А какви кюфтета правиха на младини, забравиха ли вкусът на истинското, на нашенското. Не внасяхме боклуци, а изнасяхме. Хората бяха задружни и умееха да се веселят и да празнуват, а сега всички някак си се отчуждихте, някак си сте заедно, но по интернет.

Децата ви са в чужбина и се виждате по скайп и ваибър не е като да сте заедно да има празници, сборове на който да се колят прасета и агнета, не коледно като едно време! Едно време чакахте първият сняг за да заколите прасето и да се съберете, кипеше атмосфера. Атмосфера с вино, греена ракия и закачки. Всички бяхте задружни и всеки си знаеше мястото и ролята. Касапите колят прасето, жените правят джумерки, кой прави пастърма, кой пача, кой рибиците осолява и беше гордо да сложиш някой друг ред наденици на терасата. Днес обаче искахте свобода и получихте смърт – бавна и мъчителна, но за сметка на това сигурна.

Сега нямате прасета, избиха ви ги, а свинското е на такава цена, че само по някоя друга тарелка можете да си позволите. Обедняхте не само на пари и имоти, обедняхте на души затова ще затъвате все повече в мракобесните самотни времена. На времето хората си помагаха във всичко и несгодите бяха леки, но днес всеки завижда и пречи на другият, днес всеки се сърди и друг му е виновен, а как да ви кажа този живот с хора се живее, не с интернет.

Как се оправяхте без навигация на времето? Как ли, с питане и с човешка взаимопомощ. Днес няма вино в мазата, няма и наденици на стената, няма и с кого чаша вино да изпиеш, а някой друга снимка за Фейсбук и това ми били новите стандарти на общността. Господ Ви даде свободна воля да вярвате или не, да обичате или не, но днес воля за живот нямате, ама имате банани. Яжте банани, не пържоли, живеете виртуално и губите всичко реално!

Вижте още от bultimes

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар