Бедна България „изпревари“ богата Германия

Съществуването на стандартни и диференцирани (намалени) ставки на ДДС за определени стоки не е нещо ново, а отдавна общоприета и доказана европейска практика. Намаленото ДДС се използва най-много при облагането на основни хранителни продукти. Философията на този намален данък е по-бедните слоеве от населението да имат достъп до основни храни. От 28 държави-членки на Европейския съюз (ЕС) само в България и Дания нямат диференцирани (намалени) ставки за храни и лекарства. Въпреки, че България е считана за една от най-бедните страни в ЕС, ДДС-то върху храните у нас е сред най-високите. Ние сме една от двете държави, заедно с Дания, в която няма разлика дали купувате хляб, лекарство, кола или яхта. Всички те се облагат с една ставка – 20%.

Липсата на приоритети в данъчното облагане рефлектира директно върху благосъстоянието на населението. Не случайно най-ниските ставки на ДДС в страните от ЕС са за храните от първа необходимост като: плодове, зеленчуци, мляко, млечни произведения, месо, риба, зърнени и тестени произведения, минерална вода.

И края на месец май т.г. парламентът отхвърли предложението за 9% ДДС за храни и лекарства. Така България остава с най-високото ДДС – 20% за храни и лекарства след Дания, която е с 25% ДДС. Категорично против диференцираното (намалено) ДДС се обявиха Българска търговско-промишлена палата (БТПП), Министерството на финансите, Българската софтуерна асоциация (БАСКОМ). От АИКБ също са против предложението за намаляване на ДДС за храните и лекарствата, детските стоки, което се правело с намерение да се намалят цените на всичко. Аргументите на тези институции са впечатляващи. Липсва само рецепта как при тези високи цени на храните българският потребител да подкрепи родния бизнес, с което да увеличи потреблението, а оттам и търсенето.

Ако вземем за пример Германия, с която много често се сравняваме, ще видим, че там действително съществува реална, а не имагинерна загриженост за хората. Доказателство за това е и последното решение на правителството на Ангела Меркел, с което то отговаря на пандемията, а именно:

– 300 EUR за всяко дете;

– временно сваляне на единната ставка за плащания по ДДС – от 19% на 16%, за абсолютно всички видове категории бизнеси и стоки;

– намаляване диференцираната ставка (включваща храните) от 7% на 5%. Така населението на богата Германия ще заплаща 5% ДДС за хранителните продукти, а бедна България – 20%.

И накрая, но не на последно място, някои финансисти се опитват да ни внушат, че няма просперираща икономика при намаляване на данъците, което включа и ДДС за храните. В този случай трябва „сериозно да се замислим“ за състоянието на икономиката в Швейцария – страна  извън ЕС, където стандартното ДДС е 7-8%, а диференцираното (намаленото) ДДС е 2.5% за храни, книги и вода.

Диференцирано (намалено) ДДС за храни от първа необходимост в държавите от ЕС (в %) Държава намален ДДС за храни (в %) Австрия 10 Белгия 6 България 20 Великобритания 0 Германия 5 Гърция 13 Дания 25 Естония N/A Ирландия 0 Испания 4 Италия 4 Кипър 5 Латвия 5 Литва N/A Люксембург 3 Малта 5 Нидерландия 9 Полша от 5 до 8 Португалия от 6 до 13 Румъния от 6 до 9 Словакия 10 Словения 10 Унгария 5 Финландия 14 Франция 5,5 Хърватия 5 Чехия 10 Швеция 12

Източник: Eurostat

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!