След като Австрия ни показа среден пръст за Шенген… „Политико“ написа, че „служебният кабинет на Нидерландия едва ли ще даде зелена светлина на България за Шенген“.
Отново кукиш. Но бавномислещите наши псевдополитици продължават да баламосват електората, че ако не днес, то утре ще ни вземат в Шенген.
След падането на Берлинската стена наивните балкански народи останаха с впечатление, че западноевропейците ги третират като равни… защото им се усмихват лицемерно.
Никой не се усети, че още с влизането ни в ЕС ни наложиха унизителен мониторинг и трябваше да се отчитаме години наред на строгите, но „справедливи господари“ в Брюксел. Които ни оценяваха окомерно, високомерно и епистоларно. Нещо като излежал своята присъда престъпник, който трябва да се явява и подписва периодично в полицейския участък. Втора категория homo sapiens. Нали така!
На коя западноевропейска страна членка на ЕС някога й е бил налаган мониторингов режим? На никоя! Колективният Запад е образцова Империя на високомерието. Брюксел гледа на балканските народи като на „Конфедерацията на ирокезите“.
Защо народите в Африка се бунтуват срещу своите бивши колонизатори? Защото те продължават да се отнасят към тях високомерно и арогантно. Но тарикатски ги ограбват систематично.
През последните години в София пристигат предимно третостепенни чиновници от Империята на високомерието, но ги приемат на ниво президент, премиер или председател на парламента.
Ние майсторски се самоунижаваме. За изминалите години на псевдодемокрация така и не разбрахме, че подходът към нас е на цивилизационна основа. Ние не сме от цивилизацията на народите от Империята на високомерието. Колко още време трябва да мине за да го разберем.
Африканските народи очевидно са повече от нас в час по тази тема. Да вземе да научим нещо от нашите събратя по съдба! По-добре късно, отколкото никога.
Ако попаднете в безнадеждна ситуация, не бъдете глупак, излезте през входа.
Хорхе Букай
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
