Валерия Велева: „Без милост! Аз идвам и водя ада със себе си!“

Разминаването между „аз искам“ и „аз мога“ е отчайващо

„В политиката Слави Трифонов и ИТН се държат разрушително. На тях не може да се разчита, защото няма последователни действия“.
Днес това го признават анализатори и журналисти, които до преди две години бяха апологети на шоумена, виждайки в него новия месия, който ще изрине старите партии и омразните им водачи и ще възвести новите политически нрави в изстраданато ни Отечество.

Това, което направи сега Трифонов – първо изтегли министрите си от кабинета „Петков“ и предизвика успешния вот на недоверие, а после се оттегли и от преговорите за съставяне на кабинет с третия мандат, не е изненада. Тези, които познават чалгаря, са наясно с разрушителната му енергия, която няма нищо обща с качествата, които трябва да притежава един политик.

На 4 април 2021 година гневът на част от обществото изтласка на върха на политическите настроения певецът и водещ на най-популярното сатирично шоу у нас Слави Трифонов, стоварвайки на плещите му отговорността за съдбините на държавата.

Без да се появи пред избирателите, без да даде нито едно интервю или да влезе в политически дебат Слави Трифонов спечели сърцата на 562 000 българи, които му дадоха доверието си. Слави провали този шанс, без да се замисли дори. Три месеца по-късно още повече – над 600 000 българи отново му гласуваха доверие. След няколко месеца и този шанс се търкулна в канавката на историята.

Едни недоумяваха, други се питаха що за човек е Слави, трети вече бяха гневни. Замаяни от ореола му на борец срещу статуквото никой не се сети, че Слави следваше един от законите на шоубизнеса: „Колкото си по-далеч, толкова си по-желан. Колкото си по-недостижим и по-малко се знае за теб, толкова си по-интересен“ и емоционално продаде на избирателите си своята „фабрика за мечти“, която по негови признания „работи най-много с пари“.

Днес тази фабрика действа като политически тайфун, унищожавйки всичко, до което се докосне. Но преди година-две огромното мнозинство не искаше да прозре истината.

На 07 април 2021 в Епицентър. бг излезе статията ми „Пиянството на половин народ. Предстои зрелищен спектакъл“.

Три месеца по-късно, на 15 юли 2021, написах опит за портрет на политика-шоумен под заглавие: „Политиката за Трифонов – 7/8 и ще си легнала. Късно го разбраха…“

Днес не бих прибавила нищо към написаното и затова си позволявам да публикувам отново части от тези анализи с една-единствена цел – да си отговорим на въпроса защо в политиката Слави Трифонов проваля всичко, до което се докосне:

ОБСЕБВАЩО АНТИ-ВСИЧКО И БОЛЕЗНЕН „АЗ“

Коментаторите – анализатори и политици, търсеха логика и що-годе някаква политика в поведението на Трифонов. Търсеха смисъл, виждаха нечия дълга ръка, взираха се да намерят „другото“, което Трифонов обещаваше преди изборите.
И това е грешката им.

Защото в действията на Трифонов няма политика. Няма логика. Няма усещане за част от общото. Има паралелен свят, който демонизира мейнстрийм-поведението, има отричане на естаблишмънта, държавата и нейните институции. Има обсебващо атни-всичко, което е различно от него. Има страх от пореден личностен провал, прикрит зад демонстративна, брутална агресивност.

И всичко това съчетано с нарцистичен, болезнен „АЗ“, който 25 години влизаше всяка вечер през телевизора в главите на българите и с намръщен тон им насаждаше своя инфантилизъм, своята агресия, чалгата и тъпите скечове, с които осмиваше всичко и всички и разрушаваше същностната тъкан на българската нация.

„Аз съм върхът на иглата“ – в шоубизнеса, в телевизията, а сега 657 824 българи ме качиха и на върха в държавата – това е мисленето на Слави Трифонов и той никога не го е криел. Както и никога не е криел принципа си: „Ставам политик, защото съм против политиката“, който останалите политици не осмислиха какво означава и какво води след себе си.

Проблемът е, че това разрушително светоусещане се харесва на огромна част от хората, които отдавна и заслужено ненавиждат партиите. Те гласуват абсолютно ирационално и се кефят, че се намери един, който да натрие носа на омразните политици.

Трагедия за България е, че отвращението към партиите изтласка именно Трифонов с неговата инфантилна разрушителна енергия на политическата сцена. И ако той не бъде спрян, това ще има чудовищни последици за обществото. Защото, ако досега се възмущавахме от авторитарното управление на Борисов и заканата е да бъде „изчегъртано“, то на негово място отваряме широко вратата за авторитарното мислене на Трифонов. Заменяме един диктатор с друг, който обаче иска да ни се представи като отрицание на първия.

И тук е голямата заблуда.

Слави не е промяната!
Слави е авторитарните Костов+Борисов+комплексираното му Его!
А Егото му не знае как да води диалог, което в политиката е основно изискване. Не може да си фантазираш парламентарно мнозинство от чисти и невинни политици и с липсата му да оправдаваш политическото си безсилие. Шоуменът нито може да състави кабинет, нито да управлява държава. Той не е програмиран за това, програмиран е да бъде патерица. Разминаването между „аз искам“ и „аз мога“ е отчайващо. Тази реалност ражда днешния драматизъм на политическата сцена у нас.

Още по-голям проблем е, че някои политически лидери се подлъгаха в очакването си за политическо партньорство с Трифонов. Без да е бил на протеста от 2020, той им открадна протеста. Профанизира исканията на протеста. И сега, когато мефистофелски им се изсмя и буквално ги занули пред електората, те просто не знаят какво да правят.

Ядосаха се. Разграничиха се.
Но тайничко очакват, надяват се той „да се поправи“, да ги покани за диалог, да ги признае за сподвижни нему фактори. Не, това няма да се случи!

Партията му ИТН, пратена да „изчегърта“ статуквото, се отказа от всичките си гръмки обещания: от мажоритарния вот, от електронното гласуване, отказа се да намалява броя на депутатите до 120 души, отказа се дори да направи опит за съставяне на правителство.

БОЛКАТА, КАТО ПРАВИ ЛИЦЕТО МУ СИВО-СИНКАВО

Трифонов няма да се промени, нито ще отстъпи от начина, по който изправи всички политически партии пред стената.

Трифонов си отмъщава чрез вота на българите. Той е гневен на живота си, гневен е на личното си състояние, гневен е на патериците, които висят на стената над главата му, гневен е на болката, която прави лицето му „сиво-синкаво“. И иска да наказва! По свои закони. Като талибаните. Неговото разбиране за политиката и демокрацията е същото, каквото е отношението му към служителите в собствената му фирма – който не ме харесва, да си ходи. А тези пък, които са с него, са като него.

Затова той не може да осмисли, че една фракция от 65 души не е в състояние да диктува на останалите. Затова Тошко Йорданов хейти в мрежата всички политици, вместо да намери път за диалог. Затова правят списъци на онези, които ги критикуват.

И мразят!
И Слави и хората около него, които създадоха своя едноличен популистки проект, мразят политиката в България и показват, че не искат нищо политическо. „Ще възстановя законността и парламентарната демокрация“, заричаше се Трифонов и в същото време по един невиждано ароганен начин предложи кабинет през фейсбука. Но за него това е нормално. Кой го избра този кабинет, има ли партиен орган, който да го е одобрил – така, както изисква партийната демокрация. Не! Но това не е проблем за ИНТ. Защото това не е нормална партия. И не може да очакваш от нея нормално политическо поведение.

НЕ ОЧАКВАЙТЕ ДЕБАТ С ТРИФОНОВ, ТОЙ Е НЕСПОСОБЕН

Не очаквайте Слави Трифонов да седне и да преговаря с когото и да било за каквото и да е. Той е неспособен на дебат. Той няма нерви да изслушва хората. Той няма нерви дори да води смислено интервю, защото не изчаква да чуе какво му отговаря събеседникът. Той е взривен от вътрешния си гняв към света и в същото време е неспособен да преодолее природния си популизъм и инфантилизъм.

Затова Трифонов е неспособен да изпълни огромната историческа задача, с която го натовари вотът на българите.

Противоречето между думи и дела при него е фрапиращо. Обявава се против коалициите, а предлага за премиер човек-символ на отречената Тройната коалиция. Обявава се за смяна на системата, но в политическия му кръгозор смяната опира до таблети за учениците и изпращането на „северомакедонец“ в космоса!?! (Даже Заев му скочи за невежеството.)

Това показва дълбоката политическа несъстоятелност на шоумена и партията му и неразбиране на процесите в държавата. За тях политиката е като бизнеса – даваш-взимаш, ако може и да прецакаш. Тук е заровено обяснението, защо Трифонов не е в състояние да осмисли, че партньорите му искат първо политики, а после да се търсят хората, които ще ги реализират.

НОВ ДИКТАТОР В ПОЛИТИКАТА

Властта носи огромен ангажимент, изисква огромен екип и огромен капацитет от познания. Властта не познава благодарност, не предизвиква ръкопляскания. А предстои да се взимат тежки решения, за които трябва да се търси съгласие и да се правят компромиси. Това е против характера на Слави Трифонов, който е диктатор в своята фирма и винаги го е подчертавал.

Той трудно води диалог, не обича да влиза в дебат и чува само личното си мнение, не умее да съчетава конфликта и компромиса, които са задължителни на обществената сцена. Слави така и не се научи, че в политиката важи правилото за изкуството на възможното, а не на желаното.

Парламентаризмът изисква нов тип усилия, различни от песните и смешките, ежедневно упорито отстояване на собствената идейна база и цели чрез компетентни представители в Народното събрание. Всеки опит да се продължи с протестния, антисистемен тип дейност води до провал.

ПАРТИИТЕ – ИЗПРАВЕНИ ДО СТЕНАТА

Трифонов взриви политическиия диалог в страната, а без диалог нищо не може да се постигне. Спасението е само едно – връщане към нормалното политическо общуване, публично и без заиграване. Ако ИТН не иска да бъде част от този диалог – тази партия сама ще се изолира. След като Слави оттегли наминирания за премиер Николай Василев от ИТН подчертаха, че няма да търсят диалог с никого, няма да търсят партньори и няма да позволят кандидатурата за премиер и съставът на кабинета да бъдат съгласувани с някого. Депутатите на ИТН не бяха уведомени нито за първото, нито за второто му политическо действие.

Така ИТН изправи всички срещу себе си.

В същото време политическите гафове на Трифонов стабилизираха Борисов и ГЕРБ. В парламента депутатите на ГЕРБ са адекватни, те са като на бойно поле и реагират на всеки грешен ход на аматьорите. И към този момент печелившият от фантазиите и политическите действия на Трифонов е само един – Борисов, който се върна в играта.

Още през 1998 година в едно интервю от 4 април, Слави Трифонов ми беше признал: „Имам си своите комплекси, слабости. Избухлив съм. Малко са хората, на които не съм се карал. Е, после съжалявам но… Аз съм изживял славата, знаеш ли колко е трудно! Всички те познават. Не съм имал власт обаче. Представяш ли си колко пари потичат към властта? Можеш да направиш каквото си искаш…“

Е, 23 години по-късно Слави сбъдна мечтата си – прибави властта и парите към славата си. Но това се стовари като проклятие над главата му. За съжаление – проклятието застигна и държавата. Защото се изпълни пророчеството, което е татуирано на гърба му за вечни времена: No mercy! I am coming and hell is coming with me! (Без милост! Аз идвам и водя ада със себе си!)