Зеленски говори пред Европейския парламент.
Облечен семпло, дори небрежно, в нарушение на протокола.Така изглеждат героите, според пиарите му.
Веднага си представяш голяма зала с голяма маса, а около нея уморени генерали, измъчени и дори спящи / от умора, разбира се/.
Върху масата има карта на бойните действия, термоси и чаши с кафе, пепелници с тлеещи цигари.
Зеленски е прав – брадясъл, уморен, с военна униформа.Неуморим!Така изглеждат героите.
Едва успява да се преоблече в самолета за Лондон, после Париж и Брюксел.
Гледам го и виждам незрящ поглед, примигващ клепач, чувам гърлен глас , който едва се промъква през стиснати челюсти.Небрежно симптоматично докосване на носа – специфично поведение при специфична злоупотреба.
Повечето евродепутати не слушат, четат в телефоните си или го наблюдават озадачени.Виждам и презрение.Аплодисментите са вяли, неискрени.
Героят на дълбоката държава – един зависим човек, подготвян дълго, пленен от собствените си недъзи, насочван като марионетка.Жертва.Жертва като украинският народ -за да спечелят военно- промишлените комплекси и олигарси, за да потекат едни милиарди, с които ЕС щеше да реши климатичните проблеми, да построи детски болници, да финансира научни институти.
Третата световна война е в ход – икономическа, хибридна, с бойни действия, съпътствана от лъжи и игра на нерви.
Един немски депутат преди дни каза истината в Бундестага : “ Помнете Втората световна война – докато изпращахме танкове към Москва, руските танкове стигнаха Берлин.Два от тях още са тук – за да помним…Русия не може да бъде победена.
Всичко е за пари и влияние – както винаги.Цената е човешки животи, прекършена младост, осиротели семейства, болка, руини.
Една година САЩ, НАТО и ЕС воюват с Русия с лицемерното прикритие за мир.Осем години Русия търпи жестоки икономически санкции.
Резултата – не е победена.И няма да бъде – защото воюва за доброто в света, за човешкия дух, за правото ни на избор, за свободата ни.
Гледам Зеленски и го съжалявам – един изчерпан човек избран за обречена кауза…
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
