На президента Румен Радев му стана навик да връчва проучвателни мандати за съставяне на правителства и да получава обратно празни папки с неизпълнен мандат.
И не случайно той е държавният глава в демократичната ни история, назначил най-много служебни правителства – предстои да посочи четвърто (предшественикът му Росен Плевнелиев досега водеше в тази класация с едва две).
От пролетта на 2021 година досега българските избиратели бяха призовани три пъти до урните, но съставеното правителство бе само едно – четворната коалиция между „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, БСП и „Демократична България“ с премиер Кирил Петков. То обаче издържа едва седем месеца и с това влиза в историята като най-краткото правителство на България в демократичната й история.
46-ото и 47-ото Народни събрание се оказаха безплодни, макар че направиха трите, предвидени в конституцията, опити да съставят кабинет.
Така последният стабилен парламент бе 44-тият, доминиран от ГЕРБ на Бойко Борисов. След това партията загуби възможност да съставя управляващи мнозинства, макар че запази челните си позиции в класирането на изборите.
На 28 юли 2022 г. БСП връща като неизползван, третият мандат за съставяне на правителство.
И най-вероятно на 2 октомври българите ще бъдат призовани отново да гласуват – за четвърти път в рамките на 18 месеца.
Как се стигна дотук?
Изборите на 4 април 2021 г. бяха спечелени от ГЕРБ, но от 95-ата депутати, които партията имаше в 44-тия парламент, в 45-тия останаха 75.
С 51 мандата се похвали влязлата за първи път в парламента „Има такъв народ“ на Слави Трифонов. 43 места взе БСП, 30 – ДПС, „Демократична България“ – 27, а 14 – „Изправи се. Мутри вън!“
„Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се. Мутри вън!“ се нарекоха „партии на протеста“, имайки предвид, че те изразяват мнението на десетките хиляди протестиращи срещу правителството на Бойко Борисов граждани през лятото на 2020 г.
Бойко Борисов обаче в нощта на изборите подчерта, че печели пети пореден вот.
„Чувам изказвания от типа „важно е, че няма да е Борисов”. Разбира се, и без петел ще съмне, и без Борисов, и без ГЕРБ, и без вас. Но имате ли по-опитен от мен? Има ли някой по-голяма международна подкрепа? Някой, който да се е справял с три кризи – финансова, миграционна или пандемията сега”, каза тогава бившият премиер, сниман пред къщата си в Банкя и с днешна дата се оказва прав.
Бързо се разбра обаче, че ГЕРБ е в изолация и не може да състави правителство и може би затова не номинира Борисов за премиерския пост.
На 20 април президентът Радев връчи на излъчения от партията ГЕРБ кандидат-премиер – Даниел Митов, първия проучвателен мандат за правителство.
„Очаквам от вас да създадете кабинет, който да отговори на очакванията за справедливост, социална ангажираност и икономически растеж“, каза тогава Радев. Но не би. Три дни по-късно Митов разбра, че отникъде не се вижда подкрепа и върна мандата.
Втората политическа сила – ИТН, пък въобще не пожела да състави правителство, въпреки че в най-голяма степен бе въплътила желанието на гражданите за промяна. От партията на Слави Трифонов номиниха световната шампионка по шах Антоанета Стефанова за премиер, но успоредно с това заявиха, че тя веднага ще го върне.
Трифонов мотивира действията на ИТН във Фейсбук, нападайки останалите политически сили:
„Има такъв народ“ няма необходимия брой депутати или партньори, за да състави правителство. Стабилно правителство. Предлаганата подкрепа е от политически субекти, които са вредни, алчни и доказано компрометирани. И това тяхното не е подкрепа, а зависимост.“
Действията на Трифонов нажежиха политическата атмосфера и БСП също не пожела да съставя правителство. На 1 май Националният съвет на БСП реши, че веднага ще върне мандата на президента Радев. През пролетта на миналата година левицата не направи опит за кабинет, тъй като политическият дебат тогава бе фокусиран върху измисленото противоречие между „новите партии – ИТН, ДБ и „Изправи се. Мутри вън!“ и „партиите на статуквото – ГЕРБ и ДПС“, към които „новите“ се опитваха да закачат и БСП. А това минираше търсенето на подкрепа за евентуално правителство.
Така се стигна до нови предсрочни избори, свикани на 11 юли, и служебен кабинет, ръководен от ген. Стефан Янев, дотогава – секретар по отбраната на държавния глава.
И при второто „раздаване на картите“ в парламента влязоха шест партии – същите, но с разменени позиции. На първо място се оказа ИТН, която взе 65 депутатски места. На крачка след партията на Слави Трифонов бе ГЕРБ – с 63 депутати, после БСП – с 36, ДБ – с 34, ДПС – с 29 и накрая ИСМВ – с 13.
Така с най-голяма отговорност да състави правителство се оказа партията на Трифонов, но тя проигра мандата, отказвайки да преговаря с другите представени в парламента политически субекти.
На 12 юли Трифонов представи по телевизията си „7/8“ проекто-кабинета на ИТН с премиер Николай Василев, икономист, бивш вицепремиер в две правителства.
Но при това заяви:
„Има такъв народ“ няма да прави коалиция с ГЕРБ, БСП и ДПС. От друга страна т.нар. протестни партии не събират парламентарно мнозинство от 121 гласа за съставяне на стабилно правителство. В такъв случай ИТН няма да прави коалиция с нито една партия, а ще поеме самостоятелно отговорност за съставяне на правителство“.
След представения по този начин проектокабинет, социалните мрежи „завряха“ от критики към Трифонов и ИТН. Николай Василев пък бе нарочен за „проводник на ДПС“. И четири дни по-късно шоуменът го оттегли. Но заяви, че ще представи нов проекто-кабинет, защото било важно, както страната да има правителство, така и „да се изчегърта ГЕРБ“. Междувременно трима души, тогава служебни министри, отказаха да са министри на Трифонов. Това бяха Кирил Петков, Асен Василев и Николай Денков.
Този път ИТН започна консултации с другите партии, но те се проточиха. От тях се запомниха само цветистите обвинения на сценаристите на Слави към ДБ и ИСМВ, че тласкат страната към нови избори.
На 30 юли сутринта президентът Радев загуби търпение и заяви, че ще връчи мандата същия ден в 17 ч. Дойде да го получи Пламен Николов, представен като доктор по философия на правото, политиката и икономиката. Но точно тази титла предизвика много съмнения и един въпрос – има ли наистина диплома Николов? Отговорът бе – че е образованието му е австрийско. В хода на скандала се оказа, че студент или абсолвент с името Пламен Николов липсва в базите данни на университета „Алпен Адриа“ в Клагенфурт, Австрия. Петков показа пред медиите дисертация по философия и така реши, че изчерпва скандала. „Философ съм. Не съм юрист, икономист, анархист, както се пееше в песента на „Щурците“, каза той пред журналистите.
Междувременно се разбра, че от междупартийните преговори на ИТН нищо не става. Трифонов веднага упрекна за това „предателите“ от ДБ и ИСМВ.
На 10 август той заяви, че ИТН няма да предлагат кабинета на Николов за гласуване в парламента и се отива на избори, защото няма да подкрепят „нито партиите на статуквото за следващ кабинет, нито „Демократична България“, нито „Изправи се БГ! Ние идваме!“.
С поведението си Трифонов създаде парламентарна криза, защото такъв казус – отказ да бъде внесен в парламента кабинет с одобрен мандат, няма. От нея се излезе с декларация от самия Пламен Николов, че оттегля съгласието си да бъде избран на поста министър-председател по „лични причини“.
В такава обстановка на 20 август втората по големина парламентарно представена коалиция ГЕРБ-СДС представи своя проектокабинет, но заяви, че той няма да предложен на гласуване в пленарната зала. Кандидат за министър-председател отново бе Даниел Митов. Той обясни, че ГЕРБ представя свой проектокабинет, за да може „народът да направи сравнение“ с кабинета на ИТН.
Митов се яви при Радев да получи втория проучвателен мандат, но веднага го върна.
Не успя и третият опит за съставяне на правителство – на БСП.
На 7 септември лидерът на партията Корнелия Нинова го върна неизпълнен, защото ИТН, ДБ и ИСМВ отказаха подкрепа на правителство с мандат на социалистите.
„Смятаме, че е безсмислено повече да се продължават тези усилия, да се предлага министър-председател проформа, няма смисъл от всичко това. Ясно е, няма формирано мнозинство и желание за редовен кабинет“, обобщи политическата ситуация Корнелия Нинова.
В тази обстановка президентът разпусна и 47-мия парламент и насрочи нови предсрочни парламентарни избори на 14 ноември. Служебен премиер отново стана Стефан Янев.
При вторите извънредни избори за годината в Народното събрание влязоха 7 партии. Най-много мандати – 67, взе новосформираната партия „Продължаваме промяната“ на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев (те удобно бяха оставени извън второто служебно правителство).
ГЕРБ отново бяха втори с 59 депутатски места. На трето място се изкачи ДПС с 34 мандата. БСП получи 26, ИТН се срина до 25, ДБ получи 16. От парламента изпадна ИСМВ, но влезе „Възраждане“ с 13 народни представители.
ПП веднага започнаха преговори с БСП, ИТН и ДБ. На 3 декември дойде доказателство, че те са успешни – представителят на партията на „Кирчо и Асен“ Никола Минчев стана председател на парламента.
На 11 декември президентът Румен Радев връчи проучвателен мандат за съставяне на правителство на съпредседателя на „Продължаваме промяната“ и кандидат за министър-председател Кирил Петков.
Петков веднага върна изпълнения мандат с готово предложение за структура на Министерския съвет и имената на министрите в него. И два дни по-късно правителството на Петков получи одобрението на Народното събрание с гласовете на „Продължаваме промяната”, БСП, „Има такъв народ” и „Демократична България”, които разполагаха тогава със 134 народни представители.
Така след 3 парламентарни избора и 6 нереализирани мандата, седмият бе изпълнен.
Но както се оказа – за кратко. Правителството оцеля непълни седем месеца и бе свалено с вот на недоверие на 22 юни. Искането за недоверие бе подкрепено от 123-а народни представители от ГЕРБ-СДС, ДПС, ИТН и „Възраждане“.
Петков пък стана първият министър-председател в демократичната ни история, загубил вот на недоверие.
И страната отново се оказа без редовно правителство, а президентът Радев – пред перспективата да връчва проучвателни мандати.
Първият отново получи ПП с излъчения за премиер Асен Василев – на 1 юли. Партията се съгласи с настояването на левицата Петков, който бе изгонил 70 руски дипломати, да не бъде премиер. В същото време в ИТН започнаха процеси на разпад, шестима депутати напуснаха парламентарната група. Според политическата клюка лично Кирил Петков звънял на останалите, за да ги увещава също да напуснат и да подкрепят проектокабинета на Василев. Но безуспешно. Изправен пред перспективата да не получи нужното доверие, Асен Василев върна неизпълнен мандата за правителство седмица, след като го взе.
Отново дойде редът на ГЕРБ. Партията на Борисов този път не направи опит да сформира правителство и излъчва премиер. Мандатът получи председателят на парламентарната група Десислава Атанасова и веднага го върна обратно на държавния глава. От партията на Борисов заявиха, че ще вървят към избори и няма да подкрепят правителство. Същата позиция зае и ДПС.
Надеждите България да не остане без редовно правителство на фона на войната в Украйна и високата инфлация се фокусираха в третия мандат. Радев отново го връчи на БСП и Корнелия Нинова.
Социалистите направиха всички усилия да реализират мандата, но го обвързаха с изпълнението на строга законодателна програма от 79 точки. В нея влизаха и текстовете, необходими, за да получи страната средства по Плана за възстановяване и устойчивост.
На 27 юли парламентът не я включи в законодателната си програма и мечтите за второ правителство в 47-мия парламент рухнаха.
В петък, на 28 юли, в 10 ч. социалистите върнаха на президента Радев мандата като неизпълнен.
Така неумението на политическата класа да намира партньори и да се договаря по принципни въпроси оставя парламентарната ни република без работещо Народно събрание.
А следователно, и без възможност да бъдат обезвредени мините, които кабинетът „Петков“ заложи – страната няма договор за доставка на природен газ в навечерието на зимата, обезглавени са важни институции като КЕВР и КПКОНПИ.
БНБ се ръководи от управител с отдавна изтекъл мандат, нов шеф на БНТ не е излъчен, не са избрани 11-те представители на парламента във ВСС (мандатът им изтича на 3 октомври).
Конституционният съд в момента заседава в намален състав, защото парламентът не е излъчил двама представители от своята квота, чиито мандат е изтекъл.
И на ход е отново Румен Радев.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
