Само да питам тези, които се опитват да рекетират Лукойл, знаят ли каква е съдбата на рекетьори на руснаците?
Десет месеца след като парламентът задължи „Лукойл Нефтохим“ да прави отчисления от свръхпечалбата си към Фонда за енергийна сигурност, с който да се финансират потребителите на моторни горива, рафинерията „минава метър“, не без дейното съдействие на държавата.
През януари Народното събрание реши, че министърът на икономиката и индустрията ще бъде отговорен за прилагането на приетия на 24.01.2023 г. Закон за компенсиране на разходите на потребителите на моторни горива. Съгласно него „Лукойл“ трябва да внася 70% от ценовата разлика между суровия петрол сорт „Брент“ и руския по-евтин нефт „Уралс“.
Министърът Богданов срещу ГЕРБ и ДПС
В понеделник съпредседателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски и Делян Добрев от ГЕРБ съобщиха, че според представители на правителството „Лукойл Нефтохим Бургас“ е изразила готовност да плати 500 млн. лева данъци, като на лидерската среща е постигнато и съгласие да се изземе със задна дата още 1 милиард на рафинерията.
Вчера обаче министърът на икономиката от „Продължаваме промяната“ Богдан Богданов постави под съмнение изчисленията, че „Лукойл“ трябва да внесе 1.5 млрд. лева в бюджета. „Не знам как са сметнали, че „Лукойл“ дължи 1.5 млрд. лв“, заяви Богдан Богданов пред Нова тв. Според него данъците, които компанията има да плаща, са само в размер на 500 млн. лв.
Откъде се очаква да дойде милиардът?
Приетият на 24 януари закон за компенсиране на скъпите цени на бензина и на дизела казва, че „Лукойл“ трябва да внася 70% от свръхпечалбите си във Фонда за енергийна сигурност и те да се връщат като компенсации на хората.
Според Богданов в момента „Лукойл“ няма законови основания да плаща на хазната за своята свръхпечалба. В това министърът е прав… В крачка депутатите решиха, че законът за компенсациите трябва да бъде съгласуван с Европейската комисия (ЕК). От тази гледна точка към днешна дата законът на практика наистина не може да се прилага, защото не е изпълнено условието за получаване на положително становище от ЕК. Съгласно разпоредбите на закона, счита се, че той влиза в сила 3 дни след получаване на положителното становище по процедура по нотификация за съответствието на закона с правото на ЕС и с правилата в областта на държавните помощи.
В началото на месеца ПИК писа, че от Министерството на икономиката са изпратили уведомително писмо до Брюксел чак в края на месец септември. Това прави 8 месеца, след като законът е приет и въпреки че в него пише, че Европейската комисия трябва да бъде уведомена в едномесечен срок.
Обаче! От Брюксел може да върнат отговор и след два месеца. За да се форсира събирането на свръхпечалбата на „Лукойл“, в края на миналия месец на Енергийна комисия в парламента бяха направени изменения в Закона за горивата. Съгласно тях отпада изискването за получаване на положително становище от Европейската комисия, само и само кабинетът да започне да събира милионите от рафинерията и да ги връща обратно на потребителите.
Междувременно обаче президентът Румен Радев наложи вето върху последните промени в Закона за енергетиката. Като една от причините за извънредното заседание на депутатите в петък е ветото да бъде преодоляно, като в преходни и заключителни разпоредби да бъдат премахнати всички пречки пред събирането на тези пари. С други думи – няма да има нужда да чакаме положителен отговор от Брюксел и правителството ще бъде задължено да започне да събира дължимото от „Лукойл“.
Нови промени в закона заради „Лукойл“
„С преодоляването на ветото ще можем да събираме таксите веднага. В същото време ще направим и промяна, така че да може да съберем свръхпечалбата на „Лукойл“ със задна дата от януари месец насам – те възлизат на над 1 милиард лева“, поясни още онзи ден Делян Пеевски. Поправките, за които говори той, ще бъдат направени в Закона за запасите на петрол и петролни продукти.
Ето това изглежда, че е убегнало на министъра на икономиката, който не знае как е сметнато, че „Лукойл“ трябва да плати не само 500 млн., а 1.5 млрд. лева, ако иска да запази дерогацията си.
Ако по някаква причина промените, с които от ГЕРБ и ДПС искат да задължат рафинерията да изплати свръхпечалбата си със задна дата, не бъдат приети, това би означавало, че въпросният милиард най-вероятно наистина няма да стигне до българските потребители. Защо? Защото мотивът на правителството да го спести на „Лукойл“ ще бъде, че няма законови основания да търси вземания със задна дата. А само бъдещи вземания и то, след като се вдигне ветото, новият Закон за енергетиката влезе в сила, а с него и поправките, според които отпада действащото в момента изискване за нотификация от Брюксел.
Или ако трябва да обобщим – за десетте месеца, в които приетият през януари закон не се прилага, българските потребители на горива са ощетени с близо 1 милиард, а вероятността той изобщо да не стигне до тях не е за подценяване.
Познава ли закона министър Богданов?
Същевременно Богданов се изцепи, че ако петролната компания не си плаща вноските, глобата, която държавата може да й наложи, е в размер на 10 хил. лева.
„Икономическият министър казал, че ако „Лукойл“ не изпълняват закона и не правят вноски във фонда, можело единствено да ги глобим 10 хил. лв. Е на това му се вика да си неграмотен. Което само по себе си не е проблем. Проблем е, че този неграмотник е министър“, коментира в социалната мрежа председателят на Енергийна комисия Делян Добрев.
За сведение на министъра на икономиката той публикува и чл. 7 от Закон за компенсиране на разходите на потребителите на моторни горива. В ал. 1 пише, че вноските са публични вземания, които подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според ал. 2, ако вноските не постъпват в срок, Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ предоставя информация за това към НАП, откъдето сумите следва да бъдат изискуеми.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
