По Гешевски днес пуснаха разговори, записани със СРС, които според Иванчо уличавали Президента в…..измяна.
В началото реших, че някой се шегува грозно с Гешев. След това с потрес установих, че все пак източникът на записа е прокуратурата.
Първият ми въпрос , естествено беше кой му е дал дипломата на тоя! То вярно в посоченото „правно” заведение изискванията са по-скоро с полицейска, а не правна насоченост, но познавам много читави юристи, завършили там. Явно обаче някои са бягали от лекции, а как са си взели изпитите, също не става ясно поне на юристите.
Президентът и вицепрезидентът имат имунитет срещу наказателно преследване освен за държавна измяна и нарушение на Конституцията. Какво е държавна измяна, е пределно ясно дори на студентите по право и е записано в Наказателния кодекс. Специално за Избрания извадка от Наказателния кодекс:
Измяна
Чл. 95. Който, с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката, участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
Чл. 96. (1) Който с цел да подрови или отслаби властта в републиката или да й създаде затруднения, лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна. (2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (3) Който с целта по ал. 1 чрез палеж, взрив, наводнение или друго общоопасно деяние причини смърт на едно или повече лица, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, с доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Чл. 97. Който с посочената в предходния член цел извърши общоопасно престъпление по чл. 349 или 350, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
Чл. 97а. (1) Който с целта по чл. 96 задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. (2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
А чл.103 от Наказателния кодекс, цитиран от Избрания, гласи: Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация, умишлено ги води във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 9.
Още повече, Конституционният съд вече има тълкуване по чл.103 от Коституцията относно процедурата по импийчмънт на Президента. С Тълкувателно решение Решение № 25 от 21.12.1995 г. на КС на РБ по к.д. № 27/1995 г., Конституционният съд е посочил, че: „Нарушение на Конституцията може да бъде извършено както с правни актове, така и вербално. Но отговорността на президента за нарушение на основния закон може да бъде обсъждана само в рамките на производството по чл. 103 от Конституцията за всеки конкретен случай. Тя не може да бъде предмет на едно тълкувателно решение.” Конституционният съд в изпълнение на правомощията си по чл. 149, ал. 1, т. 8 от Конституцията може да разгледа повдигнато обвинение срещу президента или вицепрезидента. Само в това производство може да се констатира дали със свои актове и действия те са нарушили Конституцията.
Явно Избраният не си е направил труда да прочете и практиката на Конституционния съд. Само в производство по импийчмънт, започнало по искане на депутатите, но не и на главния прокурор. – Чл. 103 ал. (2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.
Да тълкуваме ли, че Избраният се припознава в една четвърт от Народното събрание? Нещо раздвоене на личността? Но това не е по специалността на Конституционния съд, а на една друга, по-скоро здравна институция.
От изслушаните разговори става ясно, че се обсъжда проверка на Оная комисия /по корупцията, на която шеф доскоро беше Пацо Терасата/. И са искали за проверката документи как е била назначеа Д.Р. за пиар на военните. От това дали са представени или не са представени документи за назначаване на един ПР в армията, та било то и на бъдещата съпруга на Президента, до държавна измяна има един вагон учебници и съдебна практика, които Избраният е пропуснал да прочете!
И понеже говорим за право, за Оная комисия, как да си обясним защо и как политици от висшия ешалон на ГЕРБ са купували апартаменти на занижени цени от фирми, за които е имало висящо административно производство, касаещо строителството и от които политици е зависело решаването на проблема. Как да си обясним една бивша председателка на Народното събрание как случайно си е купила в такава сграда апартамент на цена, която е близка до подарък и която вместо обвинение, просто й приеха оставката? Как прокуратурата пропусна да извърши поне формална проверка за къщата в Бърселона? Как не намериха проблем в неустойката, опростена от Банов? Избирателност. Гербав виновен няма. Само противниците на ГЕРБ са престъпници. На практика прокуратурата приравнява противниците на властта с престъпници.
И като ви казвам, че всички проблеми в България идват от недоучили некадърници! С това питане Избраният на практика прави всички юристи за смях. И поставя много сериозно въпросът как се дават дипломи и се назначава на държавна служба хора, на които им липсват основите на правото!
Адв. Елена Гунчева, Фейсбук
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.