Стефан Пройнов: Малките дефекти по матриците се мултиплицират по монетите. Пукнатини, откъртвания, или наранявания между буквите също. Колкото по-дълго се използва една матрица толкова повече се износва. Матриците се подбиват и образите стават по-плитки, полетата се подбиват и дефектират. Опитният познавач може да забележи и да проследи целият живот на една матрица на една емисия.
За отсичането на една емисия участват повече от една матрица и затова в една емисия се откриват трудно едни и същи монети с идентични белези. Къде е границата между грешните монети и тези некачествено произведените. Къде е границата между МИНТ ЕРРОР и тези с матричните дефекти. Трябва ли всички да бъдат под един знаменател?
Стефан Пройнов: Случва се грейдващата компания да не ни даде MINT ERROR, макар по монетата да има дефекти, макар и да сте си платили таксата за допълнително гледане и вашата монета видимо да има увреждане и да е минала през няколко експерти на сертифициращата компания.
Случва се, защото сертифициращата компания през годините са гледали много монети от много монетни дворове и са забелязали, че някой монетни дворове нехаят за качеството на монетите си и основно допускат на пазара монети с дребни дефекти и такива от износени и захабени матрици. Такива са монетите на БНБ от времето на СОЦА например.
През така наречената демокрация БНБ, макар и да работят с по-модерни технологии и методики продължаваха да правят компромис с качеството на монетите и макар търсенето на юбилейни монети да е голямо и колекционерите и нумизматите вече да сертифицират тези монети повече от десетилетие монетите напускащи монетният двор на БНБ не отговаряха на пълно на качеството и стандартите на другите монетни дворове и затова колекционерите получаваха оценки за нециркулирали монети MS 65, MS66, MS67 масово и рядко по-висока като MS68, MS69 и почти никога MS70.
В последната една година обаче се наблюдава едно повдигане на качеството на изработката на монетите и доближаването им до световните стандарти и вече доста монети получават по-добри оценки. Къде е границата между матричните дефекти и грешните монети обаче?
Грешните монети са такива с изместен център или силно дефектирани двойни удари и със сгрешени планшети. Но има и такива с нараняване на матриците и пукнатини, които също са квалифицирани като грешни, защото се различават от идеалната форма в релефа. Тук е ролята на монетните дворове да следят за износването на матриците за да не се допускат такива монети.
Да вземем като пример най-масовата монета, която се продава от БНБ например емисията от 1962г. Продават се комплекти на касата в БНБ и в социалните мрежи и интернет, но ако се разгледат внимателно ще забележете, че поне 3 от 10 монети от 1962г. имат малки дефекти или са от подбити матрици. Макар и закупени в подвързана и защитена опаковка ще забележете, че монетите не са перфектни, не са в идеално качество – на места няма детайли или са подбити, има доста с пренабивания по два или три до четири опреплъзвания леки, но ги има. Сертифициращите кампании няма да ви дадат висока оценка и най-вероятно ще ви откажат МИНТ ЕРОР за тези монети освен, ако нямат фрапираща грешка.
Затова дребните дефекти понякога когато идват от монетен двор или епоха, в която качеството не е било много важно, а тиражът е бил от значение към онзи исторически момент ще бъдете подведени. Има грешка, но няма да ви бъде призната и само ще си дадете парите, само ще загубите време и надеждите ви няма да бъдат оправдани. Понякога наличието на малки дефекти по дадени монети се е смятало за нещо нормално заради времето и нуждите в годината, която са произведени.
По време на инфлация, по време на война или когато даденият монетен двор е трябвало спешно да задоволи пазарът или хазната на страната си тогава и качеството не е било първостепенна грижа на монетният двор. Затова е важно да се взима в предвид тези исторически събития и тази информация при ценообразуването на такива монети.
В България има доста монети от соца, които надвишават далеч пазарната си стойност, но и има и такива, които се предлагат за грешни монети, а дефектите по тях са именно от износване на матрицата и занижен контрол в този период. Но в крайна сметка цената се сформира според търсенето и предлагането.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.