Сорос и нотафилия в България ! Как една спекула създаде друга спекула?
Колекционирането на банкноти се нарича нотафилия.100лв от 1989г.- Мадарката
100лв от 1989г.- Мадарката Има две банкноти от 1989г., които не са пуснати в употреба. Историята е следната – Комунизма пада и в държавата се шири хаос и нестабилност.
БНБ взима мерки за да се бори с инфлацията създадена от Сорос заради спекулата лев-долар. Заради политическата нестабилност и отказа на световната банка да даде заем на България правителството си отива. Отива си, защото отказват да допуснат фондация”Америка за България” и да плащат солидарно милиони към нея. Зад нея седи финансистът Джордж Сорос, който се е сраснал с американската администрация и има свои хора в световната банка и навсякъде на ключове постове по света така България е съсипана отвън назидателно и наказателно, за всички страни от бившият СОЦ.
БНБ е била готова да отговори на външният финансов натиск и е напечатала банкноти от 50 и 100лв. Какво се случва обаче, че тези банкноти не излизат на пазара? Според слухове тези банкноти са унищожени в книжната фабрика в Белово. Работници са успели да откраднат няколко пачки – говори се за около 600 бр. С някои са играли на комар, затова има смачкани и закъсани. По принцип трябва да са в качество UNC. Повечето са серия АО, по-малко серия АА, като доста от тях са леко прегъвани по средата – прегъвани в пачка. Нециркулирали АА са доста редки.
Всички измишльотини, че било плащано на изселници и после те ги връщали у нас са глупости. Други твърдят, че банкнотите са закарана в хартиената фабрика в Костенец за унищожаване, предприемчиви и изобретателни работници са успели да „дръпнат“ няколко чувалчета преди да паднат при горелките. След, което част от тези работници са започнали да ги харчат, като са заблуждавали хората , че са легитимни платежни средства. Не след дълго, едно село е било посетено от родната милицията и всички къщи са били обискирани. Всички „отклонени“ банкноти са конфискувани.
След това следите им се губят. Някой казват, че един чичко милиционер е успял да си прибере една пачка от веществените доказателства и тя е от серията АА затова повечето бройки, които се предлагат в момента, са именно от тези пачки на милиционера. От същата година е била подготвена за отпечатване и 50лв., но има само образци и проби от нея. И все пак има слухове, че и от 50лв. има изпуснати банкноти, който са били пробутвани на чужденци на руснаци, поляци и източно германци при незаконен ченч по българското черноморие.
Някой от тях са били засичани от родната милиция когато летовниците са се опитвали да си пазаруват в магазинската мрежа, но става дума за единици банкноти. Все пак се откриват такива банкноти и ще се откриват и за в бъдеще. Има засичани и в Пловдив в пункт на вторични суровини такива, но са били в лошо състояние явно деца са си играли с тях, защото са били прегъвани и захабени. Така смяната на правителството и смяната на паричните знаци водят и до спекули на пазара на колекционери. Една спекулативна банкнота е именно тази от 100лв.от 1989г., но за жалост се предлага на далеч по-висока цена от тази, която са готови да заплатят колекционерите.
И ако в края на Комунизма историите за външният натиск се гледаше като на пропаганда то днес всичко това пречупено през призмата на времето не подлежи на съмнение. България има хилядолетна история, но е малка страна гравитираща между интересите на великите сили и често е нямала сили да се освободи от нечие влияние. Колекционирането на банкноти се нарича Нотафилия!
Излезлите от обръщение книжнu napu имат голямо кyлmypнo-ucmopичеcкo значение u nopaдu това са подвижни паметници на кулmypama. Te са много точни свuдemeлcmвa зa финансово- икономическото състояние на дъpжaваma за времето, кoгamo са били в обръщение.
Ето как Сорос съсипвайки една държава създаде колекционерско търсене на тези банкноти. Често се дискутира тази тема за тези прословути банкноти от 50 и 100лв от 1989г. времето в което един долар бе на цена над 3600лв. !
Текст и обработка: Стефан Пройнов. Публикацията е на база коментари в социалните мрежи. Не пледира за истинност.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
