Изпращането, макар и на основата на двустранно споразумение, на войски от натовска страна в Украйна, означава глобален сблъсък.
В Париж започна да се тества общественото мненеи за изпращането на такива войски от отделни държави. Това каза държавният глава Румен Радев на съвместен брифинг с президента на Словения Наташа Пирц Мусар, цитиран от БТА.
Словенският президент е на официално посещение в България по покана на президента Радев.
Следим с интерес и нескрита тревога срещата в Париж на европейски лидери, където започва да се тества общественото мнение за изпращане на войски на отделни държави, каза Румен Радев след срещата си със словенския президент. Стратегията на даване на още и още оръжия явно не дава резултат. Големият проблем вече не е в оръжията, големият проблем е, че свършват хората на бойното поле и вярвам, че европейските лидери ще проявят достатъчно разум и един много балансиран подход в подкрепата към Украйна, така че да не стигаме до извънредна ескалация и до риск от трета световна война и ядрен конфликт, коментира българският държавен глава.
Ден по-рано френският президент Еманюел Макрон заяви, че изпращането на западни сухопътни войски в Украйна не бива да се изключва в бъдеще, но че на този етап „няма консенсус“ за подобно решение.
„Днес няма консенсус за изпращане на сухопътни войски по официален, приет и одобрен начин. В дългосрочен план обаче нищо не бива да се изключва. Ще направим всичко необходимо, за да гарантираме, че Русия няма да може да спечели тази война“, обясни френският президент в края на международна конференция в подкрепа на Украйна в Париж.
Радев подчерта, че очаква българският премиер да даде повече разяснения за това, което той изложи вчера като готовност за двустранно споразумение за сигурност между Украйна и България.
Моят призив е за един много внимателно обмислен и балансиран подход. Не можем да изоставим Украйна сама, защото това означава да компрометираме вярата в собствените си принципи и ценности и в международното право. В правото на всяка една страна е да отстоява своя суверенитет, свобода и независимост. Не можем да си позволим и необмислени действия, които да доведат до глобален военен сблъсък, заяви Радев.
Споделихме своята тревога от двегодишната война на Русия срещу Украйна, от ескалацията на напрежението. Виждаме, че стратегията за постигане на победа на бойното поле с военни средства не дава желания резултат вече две години. Броят на жертвите и разрушенията растат, каза още държавният глава.
По думите му с колегата му от Словения са сподели и мнението, че Европейският съюз трябва да се съобразява със своите решения, стандарти и правила и България и Румъния не могат да стоят повече извън пълноправното членство в Шенген и то във време на енергийна и икономическа криза, във време на война, когато военната мобилност е основен фактор за гарантиране на мира, сигурността и стабилността, коментира Радев.
По думите му това официално посещение е свидетелство за отличния диалог между България и Словения, включително на най-високо политическо ниво.
Днес имахме възможност да обменим конкретни идеи за активиране на нашите двустранни отношения и се обединихме около мнението, че има все още голям неизползван потенциал, въпреки тяхното интензивно развитие, обясни той.
Окуражаващо е, че в рамките на няколко години успяхме да удвоим търговско-икономическия обмен между България и Словения, но това не ни успокоява, защото потенциалът е много по-голям. Можем да развиваме сътрудничество и да продължим да го задълбочаваме в области като търговията, инвестициите, енергетиката, новите технологии, стартъпите, селското стопанство, образованието, науката и културата, смята президентът.
Тази година България ще бъде почетен гост на изложението „АГРА 2024“ в Словения, припомни Радев. Според него са сериозни перспективите в енергетиката, където и Словения, и България спомагат за по-голяма диверсификация и сигурност на нашия регион.
България и Словения бяха рамо до рамо, когато водихме битката в Европейската комисия и Европейския съвет, за признаването на ядрената енергия като чиста зелена енергия, посочи той. Словения е лидер в страните от Източна Европа, когато говорим за кръгова икономика, зелена икономика, по-висока производителност на труда, за постигането на по-висок стандарт и качество на живот, каза още Радев.
И Словения, и България стоим твърдо зад усилията за ускорена интеграция на страните от Западните Балкани, заяви президентът. По думите му напрежението в Западните Балкани расте, както и опитите за влияние на трети страни за повишаване на това напрежение. Европейския съюз оказва сериозна помощ и влияние, така че това напрежение да не минава критични граници, но очакваме ЕС да оказва още по-голяма помощ и да бъде ускорен процесът по европейска интеграция на Западните Балкани. Принципът на собствените заслуги не трябва да става заложник на геополитически съображения, заяви още Румен Радев.
От своя страна президентът на Словения Наташа Пирц Мусар заяви, че отношенията между България и Словения нямат отворени или нерешени въпроси, така че заедно можем да си сътрудничим върху теми, които са важни за Европа или света, без никакви пречки.
Наташа Приц Мусар благодари за помощта, която България е предложила на Словения във връзка с наводненията миналата година. „Много държави се отзоваха и помагаха в тази тежка ситуация. Промените в нашия климат са със сигурност заради нехайността на човечеството, но Словения много работи върху тази област – за да можем да предотвратим такива бедствия и в други държави и да предадем нашия опит“, каза тя. Това, което ни сполетя, показа каква огромна солидарност има между нас и държавите от Европейския съюз, добави словенският президент.
Тя отбеляза и културните отношения, които свързват двете страни. В програмата ѝ е предвидено посещение в Пловдив утре, където ще бъде отдадена почит на словенския публицист и стенограф Антон Безеншек.
Мирът и сигурността са два гръбнака, които ни свързват, двете държави са партньори от дълго време в Европейския съюз и НАТО, каза президентът Наташа Пирц Мусар. Тя припомни, че тази година Словения празнува 20 години от влизането си в двете организации.
Благодаря, че и вие сте „за“ идеята нашият регион да стане по-мирен и по-стабилен, като приемем страните от Западните Балкани в този съюз, макар че ни е ясно, че само с нас това няма да се случи, обърна се Наташа Приц Мусар към Румен Радев. След като България влезе в Европейския съюз регионът стана по-стабилен и нашата задача е да помагаме, подчерта тя.
„Много искам България и Република Северна Македония да разрешат отворените въпроси, които имат. Много пъти днес в разговорите с президента споменахме, че подобни въпроси не трябва да замират, както и културният диалог, с който са свързани не само нашите две държави, но и другите страни от Балканите“, отбеляза Наташа Приц Мусар.
Тя каза още, че според нея е крайно време държавите от Западните Балкани да влязат в Европейския съюз, защото, ако не влязат пространството за сигурност няма да бъде пълно. Следващата година ще отбележим 30 години от геноцида в Сребреница, това все още отеква в нашите глави и трябва да напрегнем нашите усилия да приемем тези страни в Европейския съюз, подчерта Наташа Приц Мусар.
Словенският президент отбеляза още, че е пристигнала в България с голяма бизнес делегация, като на бизнес форум по-късно днес ще се обсъдят възможности за по-голямо сътрудничество, за икономически и търговски обмен. „За 2022 г. имаме 40% повишение на инвестициите и на обмена, много искаме и в бъдещето това да се повишава. За много словенски фирми България се оказва изключително привлекателна, и в областта на кулинарията и селскостопанските продукти, и на всичко, което имаме“, каза президентът на Словения.
Тя беше посрещната със специална церемония на площад „Св. Александър Невски“, където заедно с Румен Радев отдадоха почит пред Паметника на Незнайния воин, след което се отправиха за среща на четири очи на „Дондуков 2“.
Предстои Наташа Пирц Мусар да посети и Пловдив, както и да се срещне с премиера Николай Денков и с председателя на парламента Росен Желязков.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
