„Скъпа Амазония“ – викът на папа Франциск за тази обичана земя

в Свят

Защо папа Франциск пожела да свика специален Синод за Амазония? Какво общо има този регион и неговата съдба с нас? Тези въпроси възникват спонтанно през последните дни, след като на 12 февруари във Ватикана бе публикувано апостолическо насърчение "Querida Amazonia", (Скъпа Амазония). Дългоочакваният документ е плод на двегодишен период, в който бе подготвен и проведен извънредният Синод на епископите за региона, обхващащ Амазония, на тема: "Амазония: нови пътища за Църквата и за една интегрална екология".

Амазония е важна и за нас, тъй като равновесието на нашата планета зависи от състоянието на амазонската гора, грижата за хората и екосистемите са тясно свързани, а разрушаването на човешкото и културно богатство на местните племена не може да ни остави безразлични. Не можем да забравим и разрушенията и обезлесяването на горите. Амазония е близка до нас и поради други причини: последиците от глобалната икономика и от финансови системи, все по-малко интересуващи се от живота на хората и от околната среда, съжителството между народи с коренно различни култури, миграционните процеси, нуждата от опазване на планетата, поради риска тя да бъде безвъзвратно унищожена.

Текстът на папа Франциск е много поетичен, изпълнен с любов, към тази част на планетата. Затова той изразява своите мечти за Амазония. "Мечтая за Амазония, която се бори за правата на най-бедните, на коренните жители, на последните, а техният глас да бъде чут и достойнството им защитено. Мечтая за Амазония, която защитава културното богатство, което я характеризира и олицетворява човешката красота, намираща се тук в най-различни форми.

Мечтая за Амазония, която ревниво пази неустоимите си природни красоти, както и извиращия живот, изпълващ нейните реки и гори.

Мечтая за християнски общности, способни да се ангажират и доближат до Амазония, за да може да дарят на Църквата нови лица с амазонски черти".

Нужно е едно важно уточнение, тъй като пост-синодалното насърчение не цитира и не коментира финалния документ на Синода за Амазония. В края на всеки Синод на епископите, в един финален документ се събира синтезът от разглежданите предложения, като документът се подлага на гласуване от участниците на Синода. В случая Папата просто представя документа и призовава всички да го прочетат изцяло, но не потвърждава направените предложения, нито пък ги отрича. В този смисъл финалният документ не е част от папския магистериум.

Със сигурност “Querida Amazzonia”, "Скъпата Амазония", главен герой на този документ, на това изпълнено с любов писмо на папа Франциск, е едно предизвикателство за Църквата, тя да намери нови пътища за евангелизацията. В Амазония човекът и природата не са врагове, нито взаимно изключващи се единици. Те могат да вървят ръка за ръка. Лицето на местната Църква прозира в обгорялата от слънцето кожа на старите мисионери, останали все по-малко, те пътуват по няколко дни с кану, за да се срещнат с малки групи хора и да им дадат Божията милувка и утешението на тайнствата.

В Амазония много сериозен проблем е липсата на свещеници и на много места няма редовна неделна литургия. Призивът на Папата към епископите е "да бъдат по-щедри и да ориентират онези, които имат мисионерско призвание към Амазония". Светият Отец не коментира повдигнатото предложение да бъдат ръкополагани женени мъже, той предлага по-голяма ангажираност на постоянните дякони, както и на миряни-отговорници".

По особен начин Франциск говори за ролята на жените. "В Амазония има общности, където вярата е предавана дълго време без нито един свещеник да е минавал по тези места, дори в продължение на десетки години. Това е било възможно благодарение на присъствието на силни и щедри жени". Светият Отец обаче е категоричен, че "трябва да разширим представите си за Църквата", "като не можем да сведем по-голямото участие на жените в нея само като искане за достъп до свещеничеството". "Жените – продължава Папата – могат да дадат своя достъп в Църквата по техния специфичен начин, като продължение на силата и нежността на Мария, Богородица". Според Франциск „в една синодална Църква жените би трябвало да могат да изпълняват функции и да помагат в Църквата, без за това да е нужно да са ръкоположени".

"Скъпа Амазония" завършва с молитва към Дева Мария, която ви представяме в нейната цялост:

Майко на живота, в твоята майчина утроба се е родил Исус, Господ на цялото творение. Възкръснал, Той те преобрази с неговата светлина, поставяйки те Царица на земята. За това те молим, о Марийо, да царуваш в пулсиращото сърце на Амазония.

Покажи се като майка на всички създания, в красотата на цветята, на реките, на голямата река, която я пресича, и на всичко живо в нейните гори. Пази с обичта си тази невиждана красота.

Помоли Исус да излее своята любов върху мъжете и жените, които живеят там, за да могат да я обичат и пазят.

Нека твоят Син да се роди в сърцата им, за да заблести в Амазония, в нейните народи и култури, със светлината на Неговото Слово, с утехата на любовта му, с неговото послание за братство и правда.

Нека във всяка Евхаристия, да се въздига огромно възхищение за слава на Отца.

Майко, погледни към бедните от Амазония, защото техният дом е унищожаван поради продажни интереси. Колко болка и колко нищета, каква разпуснатост и колко арогантност в тази благословена земя, преливаща от живот.

Докосни чувствителността на могъщите, така че, дори и да знаем, че е вече късно, ти ни призоваваш да спасим онова, което още е живо.

Майко на пронизаното сърце, която страдаш за угнетените ти чеда и за ранената природа, стани царица на Амазония заедно с твоя Син. Царувай, та никой вече да не се чувства господар на Божието дело.

На тебе се уповаваме, Майко на живота, не ни изоставяй в тези тъмни часове. Амин.

Съставил: Ива Михайлова

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар