След коронавируса ще възникне вълна за прочистване на този политически елит

Кольо Колев, социолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

– В условията на пандемична криза е добре да се запитаме – как се проявяват политическите елити у нас? За отговор и анализ се обърнах към социолога Кольо Колев.

Г-н Колев, българските политически партии открояват ли ясен профил в тревожните дни на епидемията с коронавирус?
– Според мен, не. В крайна сметка и коронавирусът и пандемията, както вие казвате, като че ли покриват всичко – покриват и политическите различия, и може би, това е нормално. В крайна сметка няма някаква друга политическа цел освен основната цел, а това е да отмине този страшен бич. При това положение няма и особена възможност за лавиране, кой на ляво, кой на дясно. При това положение е съвсем естествено, като че ли те започват да говорят малко или много в един глас. Ясно е, че това е нормално.

– Първоначално в кризата президент и премиер запазиха дистанцията и атакуващото си критично говорене, но в последствие стоплиха сякаш отношенията. Това трайно ли се очертава да бъде или на този етап също е водено от идеята за победа над вируса, но в последствие да се развихри с нова сила присъщата им конфронтация?
– Според мен е временно, процесът е същия както и при политическите партии. И другото страшно бедствие – политическите, идеологически, всякакви различия малко или много изчезват. А съвсем естествено при това положение и премиерът, и президентът в крайна сметка да говорят на един глас – да се опитват по един или друг начин да дадат някаква насока на нацията, някаква насока за излизане от кризата, някаква надежда, ако щете, упование, че да, имаме проблем, но ето сега трябва да се обединим всички заедно, нещо да направим, за да мине това зло. Но това е временно състояние на нещата, надявам се да е временно, надявам се до месец време нещата да отшумят, животът отново да потръгне в своето нормално русло. Но на този етап коронавирусът захлупва всичко. Вие виждате, вероятно и при вас е същото – всяка сутрин първото нещо, което отваряте е сводката, има ли още заразени, колко са заразени, колко са умрели, колко са в тежко състояние. Това променя коренно живота на хората, но и политиката.

– Въпросът е, дали не се прекалява, дали не се преекспонира тази тема? Дали не са силни повече театралните ефекти?
– Вижте, ако дай Боже след една седмица, или две седмици след време това отшуми, всички ще кажем – а-а, това бяха театрални ефекти.

– Много шум за нищо?
– Много шум за нищо. Но ако нещата продължават, ако се случи това, което се случи в Италия, което се случва в Испания, тогава никой няма да помисли въобще за нещо подобно. Така че, сега можем да кажем – да, театрални ефекти, да, паниката е преекспониране на ужаса и на страшното, но още не знаем, доколко е страшно, доколко ще ни отмине или няма да ни отмине това страшно.

– Все още не знаем, какъв ще бъде реалният ужас?
– Какъв ще бъде ужасът, да, защото ние казваме: ето, тук няма защитни облекла, доктори се отказват да работят, защото, естествено, не може да го изпратиш гол срещу коронавируса. В следващия момент кризата отминава и ние казваме: ей, тези загубени доктори защо се паникьосаха. Да, само че десетки, ако не и стотици лекари в Китай се заразиха, част от тях умряха, в това число и този, който първи предупреди за коронавируса, ако си спомняте.

– Да, Ли Уенлианг.
– Та, така че, как ще оценим нещата сега, е още много рано. Дай Боже, да кажем: ей, как ни наплашиха тези лекари, виж как бързо отшумя. Дано точно това се случи, но имаме възможност и да не се случи това, за съжаление.

– Кое е положителното в тази ситуация? Как можем по най-добрия начин да излезем от нея?
– Засега се очертават два модела. Единият е икономическия, англосаксонски, нека да го наречем, които казват: а бе, няма значение смъртността е 3-4%, пък и не всички се заразяват, значи ще оставим, който ще се зарази – да се зарази, който ще умре – да умре. Няма да съсипваме икономиката, затова пъбовете са отворени, там икономиката работи, хората ходят по магазините. Това е концепция, бих я нарекъл икономическа, но основно се лансира от хора, които няма да имат дефицит на достъп, ще имат достъп до най-добрата медицина и най-добрите апарати за обдишване, за тях подобно поведение е доста лесно, защото знаят, че те ще получат най-доброто като медицински услуги. Другата концепция е това, което наблюдаваме в Китай, наблюдаваме и в Европа в голяма част от страните – да се ограничи максимално комуникацията, в този смисъл да се ограничи разпространяването на Ковид-19 така, че да има максимално спасени животи, независимо от тежките поражения, които това ще нанесе върху икономиката. Честно казано, аз съм повече привърженик на второто – максимално ограничаване на комуникацията независимо от огромните щети, които това ще нанесе на икономиката, защото наистина в крайна сметка икономика се оправя, човешкия живот – не.

– Г-н Колев, какви изводи като общество за нас ще остави тази криза? Първите масови изяви не са от най-обнадеждаващи – гледките в търговските вериги с пълните колички с по няколко стека тоалетна хартия дали дават висока оценка за поведението на гражданите?
– Не, това е оценка по-скоро на, ако щете, общественото несъзнателно, на психозата, на това как въобще функционира нашето общество. То функционира не логично, извън причинно-следствените връзки. Извинявайте, тоалетната хартия е това, което ще ви спаси от ковид-вируса – ще се барикадираме с тоалетната хартия и тъй като имаме прекалено големи запаси от нея няма да позволим да умрем, защото иначе ще бъде зян. Но до голяма степен, да, обществото ни се движи много често от слухове, от илюзии, от пуснати димки, фалшиви новини.

– От конспиративни теории – те са изключително популярни.
– Да, конспиративни теории до голяма степен също. До голяма степен причина за това е недоверието в институциите, защото всички тези димки в крайна сметка се разпространяват чрез мрежата, чрез интернет. Където едва ли не всеки може да пише, и както беше написано: „Дойдоха лоши години, всеки пише, никой не чете“. Все повече и повече животът ни сякаш се определя не от авторитети, не от знания, не от интелектуалната мощ на специалистите, а от масовото несъзнателно циркулиращо в мрежата. Това е много интересен феномен.

– Г-н Колев, забелязва ли се лидерство, както у нас, така и на ниво Европейски съюз? Не парад пред телевизорите, правим тази разлика, а действително лидерство, което да успокои, да поведе и да даде перспектива? Защото за разходките пред камерите ние сме наясно, манекени колкото щеш и в различни формати.
– Като че ли забелязах повече лидерство и държава в Азия – в Китай, в Южна Корея, отколкото в Европа. При положение, че е ясно, че нещо идва и то постепенно тръгна и се разрастваше. Изведнъж сякаш всички управляващи, не говоря само за България, се оказаха абсолютно неподготвени без някаква схема, програма, идея какво точно да се направи, как да се направи, какви мерки да се взимат, какво да се подготви. Извинявайте, тази нова инфекциозна болница в София ще има до 2 апарата за обдишване.

– От които единият е втора употреба.
– Добре, нека да е и трета, важното е да работи.

– Но той се оказа май, че не работи. Това имаха предвид лекарите.
– Те са два, да оставиш лекарите, които ще трябва да бъдат на първата линия в битката срещу коронавируса без защитни облекла, без маски, това е безобразие. Имам съсед лекар, те с жена му имали две маски, които нощно време си припират, ужас. Да, сега нещо се шие, нещо се прави, г-н Борисов каза: „Ето тук работливите пчелички, дайте им пари“. Ама хубаво де, но всичко това трябваше да бъде направено много, много по-рано, да се вземат много повече мерки, но за съжаление, това като че ли отсъства. Като че ли липсва мисълта за бъдещето, работи се едва ли не ден за ден. Например: днес ще се съберем, ще решим и ще видим, а то дали ще дойде – всички тези неща въобще не ги говорят. Вие казвате „лидерство“, не само лидерство, това е, ако щете, разумна политика, държавническа политика. Всичко това като че ли е заместено от някакви движения пред камерите, когато вече е късно, когато вече кризата е дошла.

– Поставя ли тази криза въпросът: как ще изглежда България, как ще изглежда светът след нея?
– О, не. Никой не може да отговори на този въпрос, и аз не бих могъл, разбира се. Как ще изглежда светът, ако кризата продължи още 15 дни – по съвършено различен начин, тогава ще кажат – е-е, как ни плашат. Съвсем друго ще бъде, ако това нещо продължи да кажем 2 месеца, 3 месеца, 4 месеца. Казват – ще бъде открита ваксина – накрая на годината, в средата на годината, догодина ще бъде приключен процесът за нея с изпитания. Ако това нещо продължи много дълго и то разбира се, зависи с каква интензивност, защото също четем, че ковируса и мутира, това може да мутира в такава посока, дето да е добре за хората, в смисъл, да умират по-малко. Но представете си, че мутира в другата посока. Така че не може никой да каже, какво ще бъде бъдещето, но във всяко положение това, за което преди малко говорихме, е невъзможността на политическите елити да мислят в перспектива и да взимат глобални, в това число и на национални ниво, решения, които да могат да приложат в оперативен порядък. Това поставя под много сериозен въпрос, въобще така наречената либерална-демократична държава, която не е в състояние да мобилизира всичките си ресурси за разлика от тоталитарната държава, каквато е Китай. Която пък от друга страна е способна да мобилизира всичките си ресурси и в значително кратък срок да се справи с проблема. Това също е част от големия въпрос, който предстои да се реши. Част от него е да говорим за разделението на държавни и частни болници. Сега, хубаво, частните болници са много, много приятно нещо, когато имаш пари и когато нямаш криза, но какво се случва в ето тази ситуация, в която изведнъж се оказва, че целият ресурс трябва да бъде поет, целият удар трябва да бъде поет от държавните болници независимо от призивите, обещанията на частните лечебни заведения. В крайна сметка те не са ангажирани с борбата срещу коронавируса, освен на собствена воля.

– Тази криза какви качества изважда у хората, ние по-добри ли ставаме или по-големи егоисти, по-силно се озлобяваме?
– И двете, и двете категорично. Вижте, до голяма степен кризата изчиства, изкарва на преден план тези именно основни характеристики на хората. Част от тях стават по-добри, по-състрадателни, с желание да помогнат, дори ако щете, хората отиват и се жертват, де факто си жертват живота, за да помагат на други хора. Други пък напротив – плюят на света, на общество, на всичко и се мъчат да се домогнат до собственото си оцеляване, ако щете, газейки всичко и всички. Така че, ставаме ли по-добри – да, в някакъв ред на мисли ставаме по-добри, говорейки за тези, които изведнъж започват да чувстват съпричастност към страдащите, към тези и другите хора около тях. В този смисъл това наистина е много светло, не можем да си затворим очите и за другите, които са готови да газят всичко и всички в името на собственото си оцеляване, на собственото си добруване. Примерно да посочим спекулата с медицинските изделия, с медицински маски, тя е част от това. Да, ще изкараш много пари от това, но маса хора не могат да се предпазят, защото трябва да дадат 20 лв. за маска, която струва 0.20 ст. Това е другата страна на тази криза – да, ставаме и по-добри или едновременно с това блесва голямата гадорийка, която част от нас носят в душата си.

– Четох в репортаж, че сега вече в края на кризата над китайския град Ухан въздухът, който преди е бил доста мръсен, се бил прочистил, и ако това се дължи на коронавируса – какво над България коронавируса ще прочисти, какво над Европа, където е за сега най-силният център на заразата?
– Най-малкото хората ще започнат да обръщат внимание и на чистотата на въздуха много повече, отколкото до сега. Между другото в Северна Италия, там където основно беше ударът от коронавируса, това е промишлената част на Италия, където и въздухът е най-замърсен, причината поради която има толкова много смъртни случаи. Тъй като белите дробове на хората вече са увредени, коронавирусът е допълнителен огън. Така че, да, вероятно ще има желание да се обърне внимание на това, хората наистина ще дишат по-чист въздух, особено ако кризата се проточи по-дълго. Защото, ако така бързо свърши, отново ще бъдем готови да забравим всичко това и да се примирим със замърсяването на околната среда в името на печалбите, те всъщност са основата на замърсяването.

– А ако погледнем на това сравнение през очите на метафората – какво ще почисти коронавируса?
– Подозирам, че ще прочисти политическия елит, ще прочисти това, за което говорихме преди малко, именно това безхаберие, или политиката „ден за ден“, седенето на власт в името на властта, а не на някакви перспективи, не на някакви идеи, които можеш да лансираш. И не в името на това, че можеш да правиш дългосрочна програма и да взимаш отговорни решения и да ги прилагаш оперативно. Вероятно това ще избухне сред хората след края на коронавируса, когато си дадат сметка, че политиците на финала вече са готови да дадат много пари – пари, пари, пари. Само че те си остават пак пост фактум, а преди това би трябвало да бъдат взети мерките, които евентуално да стопират, намалят възможността въобще за проникването и за разрастването на коронавируса. Това, което в България се вижда: да, идва вируса, обаче ние ще го караме голи, нямаме нищо. Така че, може би, ще възникне някаква вълна за прочистване на политическия елит, в този му вид. Политически елит от традиционен тип, който малко или много се вози на властта, а не управлява властта и политиката в необходимата посока.

Източник: Епицентър.БГ

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!