Стефан Пройнов: Има ли Скитски разселвания по нашите земи? Основно скитите са били номади скотовъдци, но има изкусни ловци, които са се препитавали с майсторска езда благодарение на седлото, което най-вероятно те са изобретили по-малкият лък, който е взаимстван много по-късно от конницата на Аварският хаганат и именно този лък ги превръща в най-могъщата сила за времето си. Върховете на стрелите, в които има дупка за отрова пак са тяхно изобретение взаимствано от по-късно от Келтите и древните Гърци. Освен, че са номади и като такива са обхождали големи територии те са взимали и давали от своите познания с други народи и общностни групи.
Те са се разпростирали от Алтайските планини до нашите земи. В Добруджа има много артефакти и монети намирани, които доказват тяхното взаимодействие с нашите траки от желязната и бронзовата епоха. Техните най-ярките архитектурни следи, които оставят Скитите са техните погребални могили.
Който са ниски с голям диаметър и именно тук разораването на златна Добруджа с времето се разнася насипът и могилата остава скрита, защото се заличава от обработката на почвата с тези големи и модерни трактори.
Единственият начин да се засекат следи са по стандартният иманярски метод с металодетектор да се засекат останки от конските погребения богато украсени. Скитските племена не са имали големи градове и села, те са живеели в каруци и са правили временни жилища от землянки до колиби най-вероятно, защото са се местили и не са се задържали на едно място.
Така пръснати скитите с вековете се асимилират от народите и изчезват като народ, но с тяхното разселване се разселва и знанията им например Скиткият цар Скилур е бил господар на царските скити – голям и могъщ народ, който според Херодот, Страбон и др. е обитавал Черноморските степи. Скилур им наредил да счупят сноп стрели. Разбира се въпреки усилените опити това не се отдало дори на най-силния.
Тогава старият цар рекъл- Бъдете като този сноп стрели – винаги заедно, така никой няма да е ви пречупи! Ето как Сиктските мъдрости предавани от бащи на синове са достигнали и до ушите на Кан Кубрат, който прави същата заръка на синовете си.
И така асимилацията на един народ не свършва с промяна на религия или име, не свършва с процента ДНК след векове в населяващите същата територия. Познанието на един народ живее в традициите, в легендите, във фолклорът и културата и той се трансформира в идните тази памет, която се предава по генетичен път и тази памет предадена ни чрез фолклора и легендите какъв храбър народ сме били кога ще я видим, кога ще се прояви. 
Нашите траки, който са били смели войни, които са изстрелвали запалена стрела към небето за да покажат, че не ги е страх и от Боговете, тези скити, които са били безупречни ловци и стрелци, храбри войни, които спират Армията на цар Дарий, къде са потомците им, къде е родовата ни памет?
Или това, че сме кръстопътят на историята ни е изиграло лоша шега и сме се превърнали в лош генетичен материал? Тракийското изкуство и скитското такова са двете най-изящни в света създали най-неповторимите шедьоври на древното изкуство.
Древните траки са имали метално двуостро копие, с което са можели да се противопоставят на конник от земята след крачка в страни излизат от линията на атаката и с едно движение посичат конника така се превръщат в едни от най-храбрите войни като добавим и липсата им за страх от смъртта на земният свят те са описвани като най-храбрите войни!
Войни, които са се доказали в не една война, а в Троянската са били модел за вдъхновение на другите и Омир го описва дори. Къде са тези гени?
Къде е родовата генетична памет у нас техните наследници?
Стефан Пройнов: Тази публикация не пледира за енциклопедична информация тя просто задава въпроси?
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
