Стефан Пройнов: Парите въплащават играта на сложната икономическа игра
Стенни са схващанията на икономистите за парите. През ХVIII век, когато банките започват издаването на банкноти и се откриват възможности пред пускането в обръщение на парични знаци, независещи от производството на благородни метали, специалистите изразяват мнението, че парите са второстепенно явление, което може да не бъде взето под внимание при изучаването на основните икономически закони. И въпреки, че това схващане оттогава господства, те не пропускат да обвинят за всяко объркване във финансовата сфера нестабилността на дадена икономика, продължавайки обаче да отреждат второстепенно място на парите във функционирането на същата тази икономика. Този двоен парадокс не е нищо друго освен доказателство за сложната роля на парите в съвременното общество.
Развитието на европейската икономическа мисъл по време на Възраждането е тясно свързано с изучаването на паричната система на обществото. По онова време парите са едновременно мерило за богатството на търговците и атрибут на кралската власт. А отношенията между кралете и Търговците стават тогава основен предмет на внимание при изследване на паричната система и върху тях се изгражда икономическата теория за обществото.
Този подход коренно се изменя през ХVIII век. английският философ Дейвид Хюм (1711-1776г.) пише: „Парите не са в истинския смисъл на думата един от предметите на търговията, а само средство, с което хората улесняват обмена на стоки помежду си. Парите не са един от механизмите на търговията, а маслото, благодарение на което тези механизми се движат по-плавно и по-лесно.“
Това схващане за парите като средство е свързано с представата за обществото, в което единственият регулатор е пазарът. Според него владетелят (или държавата) не изпълнява каквато и да било роля на координатор между частните търговци, защото всички те се занимават с една и съща дейност и следователно са свързани помежду си в своеобразно „търгуващо общество“. То свежда ролята на парите до завеса, спусната пред търговския обмен, която трябва да се повдигне, за да бъде анализирано истинското състояние на икономическите явления. Оттук следва заключението, че всеки опит на държавата за активно участие в управлението на паричната система застрашава обществената хармония – естествен резултат от законите на конкуренцията.
Смята се, че постепенната дематериализация на парите улеснява търговските отношения. През вековете като разменно средство използвали какви ли не предмети – някакъв метал, масивно злато или сребро, монети, „книжно злато“, банкноти, чекове, кредитни карти (в очакване на електронните пари). В резултат на дематериализацията парите престават да зависят от какъвто и ди било материален предмет като гаранция за тяхната стойност. Колкото и да отговаря на представата за общество, в което приоритет имат пазарните механизми, този либерален подход към парите като към средство не е лишен от парадокси. Най-големият от тях е, че дори да оставим настрана намесата на държавата, самото естество на търговията, при която стоките се продават или купуват с пари, прави трудно, дори невъзможно съществуването на „добри пари“ изпълняващи напълно коректно функцията си на средство за обръщение на стоките.
За разлика от разменната търговия, при която купувачът на стоката Х същевременно е продавач на стоката У, купуването или продаването с пари включва две различни сделки, които се извършват по различно време. Най-напред продавачът продава У за пари (т.е. без да купува), а след това с тях купува Х (без да продава). Парите наистина са само средство, но хората го използват, само защото имат изгода от това. По-лесно е да се намери купувач на У и продавач на Х, отколкото едно лице, което едновременно да иска да купи У, като предложи в замяна.
Съществува обаче опасност тази изгода да бъде сведена до нула, ако парите, получени от продажбата на У, не могат да бъдат използвани за закупуването на Х, или ако се окаже, че разменната търговия ще осигури по-голямо количество стоки Х. За да бъде предпочетено използването на парите, функцията им на резерв с покупателна сила трябва да се запази в периода между двете сделки. Това е и основният аргумент на либералния подход към парите като към средство.
Тъкмо тук се крие парадоксът. Ако парите изпълняват зле тази функция, т.е. ако покупателната им сила не е гарантирана, притежателите им ще се стремят да се освободят час по-скоро от тях, дори ще се откажат от използването им и ще се върнат отново към разменната търговия. Това явление е характерно за състоянията на хиперинфлация.
Ако обаче парите изпълняват добре функцията си на резерв с покупателна сила, хората ще се стремят към натрупването им, а това ще ги изведе от обръщение, т.е. отново ще пречи на ролята им като средство за обръщение на стоките.
Такова явление е било наблюдавано много отдавна. Още преди появата на книжните пари. Нарича се „закон на Грешам“ по името на английски финансист от ХVIII век, който забелязал, че „лошите пари изместват добрите“. Този закон е приложим и за банкнотите без златно покритие дотолкова, доколкото предполагат известно доверие в качеството им на резерв с покупателна сила. През 1930г. Джон Мейнард Кейнз сочи „предпочитанието към ликвидните средства“ като главна причина за невъзможността на паричната икономика да достигне стабилно равнище на пълна заетост на работната ръка. В международен план през 50-те години „дилемата на Грифин“ (наречена така по името на американския професор по икономика Робърт Грифин) изтъква неспособността на САЩ да осигурят едновременно световни ликвидни средства и да поддържат доверие в покупателната сила на долара.
Стефан Пройнов: въпреки всичко казано виждаме, че Американската икономика се разраства естествено за сметка на малките страни.
Гислен Делплас, Франция, професор по икономика в Орлеанския университет. Автор на книгите: Теория на капитализма (1979) и в съавторство с Мари-Терес Боайе и Люсиен Жияр на Икономика на паричните отношения през Възраждането (1986)
Стефан Пройнов: На Вашето внимание една публикация от списание „Куриер на Юнеско „от Гислен Делпас.
Надяваме се, че сме ви били полезни. „Следвайте пътя на парите те никога не лъжат“.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
