Стефан Пройнов: Как са ковали златото си скитите и траките?

в България/История

Стефан Пройнов: Как са ковали златото си скитите и траките?


Казвам се Стефан Пройнов, експерт на антично и древно изкуство и като такъв аз трябва освен да знам какво виждам трябва да познавам и технологията му на производство, стилове свързани с античните ателиета и влияния в определените епохи.

Днес ще ви запозная с правенето на Скитските златни апликации и филиали както и с тракийските апликации и съдове. Статията ще обхване само един акцент – изковаване чрез матрица като няма да засягам торевтика и гравиране, няма да засягам многокомпонентните изделия и как са запоявали и сглобявали в ансамблови предмети.

Ще се фокусираме само върху обикновените златни апликации предимно използвани за прешиване към дрехи и кожи както и в украсата на конски амуниции и други кожени изделия като колчани за стрели, колани и кании на мечове и ножове. Няма да изброявам всички.

Ще покажем една скитска матрица.

Матрицата е била открита през 2013 г. и е била подложена на изследвания от специалисти. Забележителният и безценен артефакт е намерен след буря, в корените на едно дърво в археологически обект Сармизеджетуса, Румъния.

Тази находка на датираната отпреди 2000 години бронзова матрица, оформена като хексагон е едно от най-мистериозните археологически открития в страната, което я нареди в топ десет на мистериозните находки на Румъния.

Стефан Пройнов казва, че няма мистерия, но УЖ учените са си учени – акъл не можеш да им дадеш. Според археолозите тази матрица е служела, като декоративно украшение от ценен метал, но митологичните скулптури по нея от Средиземноморския регион са силно интригуващи.

Може би предназначението на тази фина и изящна вещ е било далеч по-важно и магическо?

Според Стефан Пройнов матриците са два вида – с вдлъбнат образ и с изпъкнал образ както при тракийската матрица от село Гърчиново.

Няма да говорим за коването като обработка на лист ламарина за техники на изтегляне и издуване както и техники свързани със закаляване и откаляване тук ще се върна на акцента върху двете матрици. Става дума за двете крайности на една и съща технология – натискане на златен или сребърен лист, или меден, или от бронз върху матрица. При тази открита в Румъния най-вероятно от времето на Даките – Тракийско племе населявало тези региони.

Технологията е следната – поставя се предварително откалена тънка златна ламарина и се поставя голямо парче олово върху нея и се започва удряне с чук върху оловото, което притиска ламарината и тя заема формат на матрицата така се отпечатва образът върху ламарината.

При нашата тракийска технологията е същата, само че нашата матрица е по-мобилна и в краят има едно удължение, което подсказва, че тя е правена да може да се слага друг предмет освен парче ламарина – този тип матрици се използват и за обковаване на брони и шлемове, което ги прави далеч по-пригодни и технологично по-функционални.

Румънската матрица е във форма на хексагон, което позволява само стационарна работа по нея, а формат и страните са използвани максимално полезна площ. Какво толкова е загадъчното, че и мистично не мога да ви кажа?

Самата матрица от Румъния е направена така, че всеки един обикновен занаятчия с буца олово и чук може еднакво добре да я експлоатира.

Ето пример за матрица със скитски мотив и медна ламарина, ако ламарината е закалена или е  много тънка тя не поема образа в детайли, а се къса и матрицата пробива ламарината.

Нашата матрица от село Гърчиново не отстъпва по стил и изработка като обясних каква е функцията и на двете затова се различават.

Сходното и при двете е, че става дума за стилизация на образите всеки художник или скулптор, всеки гравьор ще ви каже, че този тип стилизация на образите е най-трудният в него има повече геометрия отколкото изкуство. Опростяването на образите и намаляването до максимум на детайлите, които подчертават образите.

С други думи в изкуството терминът „стилизация“ означава опростяване и обобщаване на изобразяваните обекти – хора, животни, растения, предмети – чрез извеждане на преден план на техните най-характерни елементи за сметка на други по-слабо специфични детайли. Стилизацията придава на елементите от една композиция абстрактност и условност.

Силно застъпена е в приложните и декоративните изкуства. Виждате обекта по-ясен. Този ефект на въздействие именно предава онова чувство за мистичност и сакралност.

Стефан Пройнов: Аз смея да твърдя, че имено стилизацията е върхът на античното изкуство не пренатрюфените с детайли образи. В подкрепа на моето твърдение призовавам всеки, който дръзне да ме оспорва да вземе лист хартия и да се опита само с молив да пренарисува някой от по-известните да речем скитски златни апликации с контур и щрихи без да разруши или изкриви анатомията на образа. В тези образи на тези матрици освен онова чувство за мистика има много геометрия.

Никой не говори за как е направено златното Панагюрско съкровище или златните маски.

За което нито един уж учен по света не се сети да акцентира. Функционалността на матрицата намерена в село Гърчиново не я прави по-грозна, а по-мобилна с по-широко приложение на нея освен апликация можете да изковете чаша или образите да се пренесат на шлем или нагръдник докато при румънската има ограничение точно определени по-големина образи и това е.

Стефан Пройнов: Без да обиждам Румънците мога да им припомня литературният прочит на думата „Стилизация”. В литературата терминът „стилизация“ означава съзнателно и целенасочено подражание и наподобяване на стила на даден писател, жанр, литературно течение или цяла епоха.

 

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар