Стефан Пройнов: Знаете ли за Хипогрифът?

Стефан Пройнов: Хипогрифът е вероятно потомък на грифона. Най–вероятно Хипогрифът е имал способност да става невидим. Според легендата е изключително гордо създание и заради гордостта си понякога може да бъде агресивен. Затова, ако някой е искал да се доближи до него е имало специален „ритуал“, който трябвало да се изпълни.

Първо човекът е трябвало да се поклони и ако хипогрифът му отвърне със същото означава, че му позволява да се доближи до него, а в някои случаи дори да го поязди. Освен, че е много гордо същество, е и свенливо, затова се смята, че не трябва да се гледа в очите.

Стефан Пройнов: Това митично същество се споменава и в старогръцката митология. Той е създание, чието тяло е образно казано разделено на две. Предната му половина е на орел, а задната на кон.

Наред с Минотаври и Кентаври той си има място. Стефан Пройнов: Хипогрифът става известен през киното и по-специално филмите за Хари Потър и по-конкретно 3-та част, известна като “Затворникът от Азкабан”. Заради книгата и последвалия към нея филм разбират за него много хора.

Стефан Пройнов: Аз лично реших, че хипогрифът е приумица на Дж. К. Роулинг, но това далеч не е вярно. Факт е обаче, че авторката успя да популяризира образа на това митично създание по невероятно силен начин. В Хари Потър косвено се вдигат авоарите и на смятания за “баща на хипогрифа”, а именно грифона. Все пак домът Гифиндор би могъл да се преведе като врата на Грифон.

Това същество често се бърка с хипогрифа, защото предницата и крилата му също са на орел, но задницата не е на кон, а на лъв.

Стефан Пройнов: Според вас съществува ли ли са такива същества или всичко е плод на фантазията на древните? А може и да са плод на генетични експерименти на висши раси и чужди цивилизации?
Стефан Пройнов: Любопитно апликация от Летнишко съкровище.