Стефан Пройнов: Знаете ли Хоплити?

Хоплити са наричани тежко въоръжени бойци, който се бият заедно във военна формация – така наречените фаланги. Появяват се към края на 8 в. пр.н.е. и наименованието им произлиза от щита, който носят – хоплон.

Най-голяма слава са имали спартанските хоплити, които са били само и единствено спартанци увековечени в наши дни от филмът 300.

Естествено в него има елементи и на художествена измислица, но в общи линии се показва героизма и саможертвата , храбростта на тези фаланги. По-късно тези бойни формации се взаимстват във военните стратегии и на Рим така наречените формат костенурка при легионите.

Техният щит Хоплон или аспис – голям кръгъл тежък щит. Той е използван и като носилка, на която са пренасяни ранените или загинали войници, от където произлиза фразата, с която спартанските майки изпращат синовете си на война: „С щита, или на щита!“. Щитовете са дървени, покрити с бронз, обикновено с тегло ок. 5 кг. Хоплитите образуват плътна стена от щитове с които прикриват както себе си, така и стоящия до тях.

Въоръжението включва и къс прав меч с дължина 40 – 45 см., ксифос (къс крив меч), или по-рядко махайра. Това оръжие служи повече за намушкване отколкото за сечене.

Стефан Пройнов: МИРЪТ при траките се е крепил на върхът на острието

Ножницата на меча се носи на къс ремък, така че се намира под лявата пазва на боеца, който може да извади меча с дясната си ръка, без да изпуска щита. Меча при хоплитите е почти винаги второстепенно, резервно оръжие, което те рядко предпочитат да употребяват, освен в случаи когато копията им са счупени или бойната формация се разбие и битката се реализира в двубой всеки срещу всеки.

Стефан Пройнов: Най-важното им оръжие е копие с дължина 2,2 м. с острие на двата края. Нарича се дорик. На изображения от по ранните периоди хоплитите често имат и второ копие, използвано вероятно за хвърляне, но в по-късния период (класическия), разполагат само с едно копие. Най-често прилагат надраменен захват при боя. Но са били идеално средство за противопоставяне срещу кавалерия. Защитното въоръжение на хоплитите се състои от тежка бронзова или медна ризница (при спартанците достигаща тегло до 2 таланта – 2×26 килограма).

Сравнително тежкото им въоръжение и екипировка обаче ги прави бавни и тромави при преследване на по-леки противници. През класическия период и по-късно, масово явление е използването на по-леките кожени ризници с прикрепени по тях метални пластини. На главата, хоплитът носи метален шлем, с кожена или сплъстена подплата.

Съществуват три вида шлемове, като най-предпочитан е коринтският – с неподвижен нос и надбузници, които покриват цялата глава и оставят място само за очите и устата. За защита на краката хоплитите често използват медни или бронзови наколенници. Коринтският шлем по-късно излиза от употреба заради своята тежест и цена и по-слаба практичност. Малко известен факт е, че Хоплити са полагали своят коринтски шлем пред храма в Олимпия в Атина.

Според Стефан Пройнов, експерт на антично и древно изкуство, този ритуал е като при мраморните плочи – оброчни при траките. Коринтските шлемове са поставяни като оброчни символи твърди Пройнов, защото са намирани и такива, които са произведени специално за това.

Такива, които не са участвали в битка. Имало е и практика да бъдат надписвани с имената на собствениците или с техни инициали.

Коринтският шлем е бил доста широко разпознаваем за времето си той е изобразяван и на монети и скулптури.

Стефан Пройнов: В публикацията е използвана информация и снимки от Уикипедия, свободната енциклопедия. Надявам се, че сме ви били полезни!