Стефан Пройнов: Измамата в изкуството храни не само твореца, но и цялата му армия от чираци. Истината е, че един художник или скулптор, творец на практика в един момент под давлението на името, което е изградил се превръща в измамник.
Свидетел съм бил на такива практики. В началото творецът влага цялото си съществуване докато създаде име и натрупа слава, а с натрупването на славата обаче се натрупва и пари, а парите покваряват душата и в един момент ателието се разраства и се превръща в манифактура. Вече не се влага душа и сърце в една картина или пластика, вече се произвеждат на конвейер и единствената следа, оставяйки от твореца, е неговият подпис.
Като човек, изучавайки материята из основи и всички технологии, веднъж отивам в една леярна където исках да ми излеят едни бронзови модели . Свидетел бях като в същото време дойде един дървен контейнер майсторите го отвориха и в него имаше няколко скици и то доста неграмотно направени с много щрихи и бе оразмерено като ширини и височини. Това трябваше да упъти майсторите каква фигура да отлеят от бронз. На дървеният контейнер бе залепен и адресът където да изпратят скулптурата, адресът бе в чужбина някаква си Европалия за някакъв конкурс. Оставих моделите си и е прибрах. След седмица отидох да си взема отливките и видях как майсторите леяри се превърнаха в скулптури и един огромен блок от стиропор вече приемаше стилизирана форма на женско тяло и леко по-леко то бе облечено в гипс и моделът на статуята беше към своят край. След седмица вече бяха свалили калъп от модела и бяха отлели на големи части статуята и вече я заваряха и така на практика големият професор и скулптор, който по-късно спечели европейска награда на практика не беше виждал уж неговата творба до момента на излагането и в чужбина. Медиите отразяват международната награда на еди кой си, но на практика никой не подлага на съмнения уменията му, а истината е, че той не си е мръднал пръста просто е дал едни пари на килограм.
Така е с работилниците на всички именити скулптори и художници – имат по една армия чираци, които правят всичко на заплата, а продажбите и славата са за твореца. Той път има разходи за материали, наеми на галерии и помещения, складове и леярни и самият той се превръща в търговец и предприемач, лъжейки, че той с неговите ръце е сътворил всяко едно изделие, носейки подписът му.
Измамата и изкуството вървят ръка за ръка, но хората не знаят, че купувайки си примерно скулптура на Вежди Рашидов те си купуват модел на някой негов чирак и то тиражиран не е уникатът за който те дават парите си. Не е само Вежди Рашидов, а над 80% от комерсиалните автори си имат чираци и това е нещо нормално като не е нормално да продаваш чуждият труд и талант за свой, но уви на практика така са нещата изкуството и измамата вървят ръка за ръка!
Стефан Пройнов: С какво с различават от фалшификаторите и измамниците от морална гледна точка?
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
