Този случай шокира цяла Турция: 38-годишен бижутер сложил край на живота си, този на съпругата му и на 6-годишното им дете, защото семейството имало финансови проблеми. Миналия петък полицията откри трите безжизнени тела в семейното жилище в истанбулския квартал Бакъркьой – отровени с циановодородна киселина.
Това бе третото подобно самоубийство в Турция за последните няколко дни: седмица по-рано в друг квартал на Истанбул, Фатих, съседите забелязали на вратата на жилище бележка: "Внимание! Жилището е заразено с цианид. Извикайте полицията! Не влизайте!". В жилището полицията открила четирите жертви на възраст между 48 и 60 години – двама мъже и две жени, които били братя и сестри. Те също се отровили с циановодород.
"Моля за прошка"
Третият подобен случай е от южния град Анталия на средиземноморския бряг, където на живота си посегна 4-членно семейство, вкл. 9-годишно момиченце и 5-годишно момченце – също отровени, и отново с цианид. По сведения на турските медии, бащата, който бил безработен, оставил прощално писмо, в което пишело: "Моля за прошка, но не мога да направя нищо повече".
Общото между трите случая не е само самоубийството чрез отравяне – очевидно причините за тях са тежки финансови проблеми, водещи до бедност, задлъжнялост или безработица. Във Фатих, например, токът бил спрян веднага след изнасянето на телата на жертвите – хората не били плащали сметките си от месеци.
Опозицията: Икономическата криза е виновна
В турските медии и в социалните мрежи се водят разгорещени дебати по повод серията самоубийства, не липсват също и конспиративни теории. Спорно е дали има връзка между самоубийствата и икономическата криза в страната. Според турската опозиция безработицата и обезценяването на турската лира допринасят за климата на отчаяние. Председателят на Републиканската народна партия Кемал Кълъчдароглу попита в своя пламенна реч защо се е стигнало дотам: "Край кофите за боклук виждаме жени, които ровят в тях за изхвърлена храна. Нуждаем се от по-социална държава и по-устойчиво развитие", каза той.
Според някои турски експерти серията от самоубийства не могат да се разглеждат като единични случаи. "Погрешно е едно самоубийство да се разглежда като индивидуално, чисто психологическо обстоятелство", казва изследователката на бедността Хаджер Фого. Тя подчертава, че зад самоубийствата в повечето случаи стоят обществени причини. "Тези хора не са приети от обществото. Те се чувстват самотни и безпомощни. И ако се прибавят икономическите им неволи и тревогата, че не могат да покриват основните си потребности от храна, вода и ток, проблемът се задълбочава", посочва Фого.
В Турция не е сложно да се сдобиеш с цианид
Турското правителство отрича наличието на връзка между икономическата криза и самоубийствата. За него самоубийствата са по-скоро признак за това, че в страната е твърде лесно да се сдобиеш със смъртоносния цианид – затова трябва да бъдат въведени забрани и правила. Още през юни ултранационалистическата Партия на националното действие, която е част от управляващата коалиция, се обяви за забрана на циановодорода, но до момента това не се е случило. Междувременно турската министърка на семейството е свикала комисия за проучване на случаите, чийто доклад ще бъде оповестен публично.
Безработицата в Турция е 14 процента, а младежката безработица – 27 на сто. Инфлацията води до големи ценови скокове на храните, медикаментите и горивата.
Ръст на самоубийствата от 2002 година
От официалната статистика не личи, че икономическата криза е решаващият фактор за самоубийствата от Анталия, Фатих и Бакъркьой. По данни на турския Институт за статистика TÜIK, през 2018 година са били регистрирани 3 161 самоубийства – без увеличение след началото на сегашната криза през лятото на 2018-а. Но от идването на власт на Партията на справедливостта и развитието на президента Ердоган (2002 г.) броят на самоубийствата е нараснал с цели 27 процента. Особено през последните седем години броят на самоубийствата в Турция се задържа висок.
Автор: Даниел Белут
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.