Доста често нумизматиката се бърка с нумизматичното събиране на монети, въпреки, че е по-скоро може да се квалифицира като допълнителна историческа наука, която изучава историята на сеченето на монети в различни страни и епохи както и процесите на паричното обръщение. В ежедневието нумизматите се наричат колекционери на сечени пари, било то редки екземпляри, стари, с историческа стойност или просто събиране на монети съгласно принципа, известен само на тях. Има различни типове колекции на царе, номинали, императори, монети с женски образи, династични монети или родствени както и по години. Всеки нумизмат сам изгражда концепцията си спрямо интересите си . Това могат да бъдат различни издания за юбилеи или посветени на запомнящо се събитие, което може да не е от значение за другите, но за тях е важно комплектът да бъде събран целият.
В по-съвременната нумизматика се наложи един нов модел на сертифициране на монети така колекционерът или нумизматът получават сигурност, че монетата не е фалшива. Все пак трябва да се сложи разделителна линия между колекционер и нумизмат. Колекционер може да бъде всеки, които има достатъчен финансов ресурс да колекционира каквато и да е от монети до всички видове предмети и неща, които могат да се купят по пазари, тържища и аукциони къщи в последните години интернет е залян с всякакви предложения. Нумизматът обаче събра точно профилирани монети, издирвайки възможно най-качествените от всеки вид и номинал.
Колекционерът не е толкова прецизен и взискателен. Докато нумизматът не купува на всяка цена, не бърза да попълни празните места в колекцията си. При нумизматите всичко е описано в каталози – размери, тегло, години и номинали както тиражът и приблизителната цена. Докато при един колекционер например на римски бронзови скулптури на богинята Атина например няма такива параметри като той може да се води от стил на изработка и приблизителна цена на сходни такива. Тук няма тиражи, тук има стилове, влияния и школи, но не и точен брой, който да определя редкостта на изделието.
Казва се Стефан Пройнов, експерт на антично и древно изкуство и като такъв смея да твърдя, че при античните предмети рядко може да има съвпадение едно към едно в изделията, макар и тогава да са правени и отливани в калъп и да е имало манифактурно производство самите изделия се отличават времето по различен начин е влияело на всеки един. Всичко дава своето отражение – почвата, в която се намира, киселинност, влажност, наличие на кислород, всичко. Дори при античните монети наблюдаваме или различни гравьорски умения на матричарите, или износвания и дефектиране на матриците. Стефан Пройнов: Имал съм честа да изследвам едни и същи монети от една и съща матрица в голяма колективна находка в чужбина и усещането е невероятно – виждаш с очите си кои са били първите отсечени монети и как леко по-леко матрицата се подбива и образите стават по-плитки и размазани.В Античността качеството не било важно, а теглото и пробата на метала.
Докато в съвременното монетосечене има далеч по-голям контрол и монетите излизат с еднакво качество на пазара. Не че няма човешка грешка и не се допускат грешни монети да излизат от монетният двор, но това са единици случаи.
На практика нумизматиката почива на строго определена прецизност и взискателност от страна на нумизмата докато при колекционерите е въпрос на „да го имам“, а не в какво качество е това, което го имам. С течение на времето обаче един колекционер на монети леко по-леко придобива друга култура и отношение към монетите и става все по-взискателен в желанията си и някак си някои колекционери се превръщат в нумизмати.
Стефан Пройнов: Вие колекционери или нумизмати сте по-скоро?
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
