Стефан Пройнов: 1000 долара на банкнота

в България/История

Стефан Пройнов: 1000 долара на банкнота


Стефан Пройнов: Бяхме свидетели на рекордна сума за златният долар с двойният орел. Но има и банкнота продадена за рекордна сума. 1000 доларови банкноти доста такива банкноти са били емитирани, особено по време на „Голямата депресия“, когато богатите граждани ги използвали за съхранение на големи количества пари.

Стефан Пройнов: Според изследване на Федералния резерв на САЩ само до преди десет години хората все още са имали в ръцете си около 165 хиляди доларови банкноти.

Най-често това са банкноти с образа на първия министър на финансите на САЩ – Александър Хамилтън (1918 г.) Има и особено ценни екземпляри. Например през 2006 г. законопроект, известен в нумизматичните среди като „Голямата диня“, беше продаден на търг в Тексас за 2 255 000 долара.

продаден на търг в Тексас за 2 255 000 долара.

Това е законопроект с образа на генерал Джордж Гордън Мийд, издаден през 1890 г. Стефан Пройнов: Най-скъпата доларова банкнота е 1000-доларова банкнота от 1891 година (US Red Seal). В края на 1800-те години стойността на банкнотата е точно толкова, колкото е изписано върху нея – 1000 долара, но днес стойността ѝ е 2.5 милиона долара и е продадена на тази цена през 2013 година. Причината стойността ѝ да нарасне толкова е, че е рядка и все още е била запазена, макар че е на повече от 120 години.

Стефан Пройнов: Прави впечатление, че освен в нумизматиката и монетите има ръст и в колекционерството на банкноти. Причината е, че телесно могат да се пренасят през граница след като са сертифицирани и едно пренасяне на колекция може да бъде разбрано и като едно пренасяне на голям сума пари без банки и без проследяване.

Именно заради това съхранението и събирането на монета и банкноти все повече заприличва на трупане на спестовен влог с огромна лихвена стойност заради непрестанният интерес.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар