Стефан Пройнов: В последните години най-бързо развиващата се дисциплина в нумизматиката са грешните монети. Все повече търсени на все по-високи цени, всяка монета сама по себе си е уникат. В съвременните монетни дворове има завишен контрол над грешните монети и затова те са много по-търсени и много по-скъпи. Така ли е обаче в античността и средновековието?
Назад във вековете една монета е струвала точно толкова колкото е струвал металът от който е произведена и качеството и не е било от значение, а само теглото и. Затова и не е имало кой знае какъв контрол над монетите особено в средновековието наблюдаваме много монети с избягал център, много монети с пренабиване и така нататък все матрични дефекти, които днес бихме квалифицирали като грешни монети.
Стефан Пройнов: Но пак подчертавам тогава е бил важен грамажа на метала и стойността на една монета е равна на стойността на металът и в грамове. Контролът е бил важен и затова е имало хора, които специално да следят това особено при големи плащания. Тези хора са били със сериозни познания и подготвени с теглилки – познавали са мерните единици и монетите. За всяка монета е имало специална Екзагия отговаряща на теглото на номинала.
Стефан Пройнов: Повечето екзагии са направени от бронз, но има известни и златни, сребърни също. Интересното е, че е имало няколко десети от грама допустим реверанс, защото самите монетарници в зависимост от епохата и от благосъстоянието на империята или царството са правели различни трикове и измами.
Например след загуба на война когато са били ограбени и плячкосани им се налагат глоби и данъци, а те нямат нужното злато или сребро да ги платят тогава официалният монетен двор прибягва към фалшификации така наречените ФУРЕТА..
ово ядро със златна покритие. Попадал съм преди много години на Монета от елинистичният период с номинал златен Статер на Александър Македонски с оловно ядро и масивно облечена с дебел златен варак на заготовката и прерязана от човекът, които се е усъмнил в качеството му. Често се откриват такива монети прерязани или да липсва парче от тях именно те са били обект на проба. Има и случай, в които се краде от чистотата на среброто или златото.
При варварските подражания на монетите това е често срещано, но този тип монети са били предвидени за локална употреба както в древният Рим Тесерите или през 18-19 век в Америка Токените така по времето и на Даките и на Готите се откриват монети с ниско съдържание на сребро.
Монетите говорят и често качеството на метала и на дребните емисии се отразява на качеството на патината и на издръжливостта на корозия на монетите достигащи до наши дни. Та в античността е важен метала и неговото качество не толкова важно е качеството на изображението и затова се срещата такива монети и до 19 век.
Например има ги във всички империи и държави както и екзагии и хора, които да контролират тези процеси. Интересното е, че наказанието навсякъде по света било то в Япония, Русия, Арабският свят или Египет било то в Персия или Елада винаги е били смърт. Просто фалшификаторите са били убивани по различен начин винаги зрелищно и назидателно с показност да се знае, че на парите не трябва да се посяга.
Стефан Пройнов: Ако днес има грешни монети, които са търсени заради малкият им тираж и уникалността, която носят всяка една за себе си то има такива и при античните и те са по-редки, защото до нас идват по-малко от тях, но въпросът е трябвали да имат надпис MINT ERROR или ERROR COINS.
Тук аз не мога да дам точен отговор. Какво е Вашето мнение трябва ли да има категория и за античните монети?
Факт е, че в онези времена отношението и контролът са били други! Факт е, че до нас достигат и такива монети с матрични дефекти от онези епохи! Какво е вашето мнение?
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
