Сестерция с портрет на Траян; монетата показва васалното подчиняване на Партската държава

в История
Сестерция с портрет на Траян; монетата показва васалното подчиняване на Партската държава от римска гледна точка (116 г.)
Сестерция с портрет на Траян; монетата показва васалното подчиняване на Партската държава от римска гледна точка (116 г.)

Траян и Партската война

Стефан Пройнов на вашето внимание.От 113 г. Траян установява щаба си в сирийската провинциална столица Антиохия, откъдето следи действията на партските сили, нападнали Арменското царство. Така в 114 г. римляните намират необходимия повод за интервенция, прогонват партското присъствие там и незабавно обявяват страната за римска провинция Армения. Присъединена е също и областта Атропатена, с което Римската империя достига до брега на Каспийско море.

Моментът е подходящ за решителна атака срещу Партското царство, отслабено от избухналите вътрешни междуособици и конфликтите със степни номади на изток.

Начело на голяма армия самият Траян настъпва в Северозападна Месопотамия през 115 г. и ръководи завладяването на областите Асирия (римска провинция), след това продължава към Вавилония, превземайки градовете Селевкия и Хатра. През 116 г. Траян влиза в укрепената партска столица Ктезифон, при което партският цар Ороз е принуден да избяга, оставяйки трона и семейството си в ръцете на нашественика. Траян временно поставя на трона своето протеже принц Партамаспат. Установили властта си в Двуречието, римляните прибързано започват да налагат своята данъчна система и да ограбват местното население.

Към края на 116 – началото на 117 г. войната се счита за приключена, а Римската империя се намира в зенита на могъществото и славата си. Римските знамена се издигат по крайбрежието на Персийския залив, където новопостроената флота предприема показна експедиция в Индийския океан. Победоносният Траян получава от Сената титлите Parthicus („Партски“) и Optimus Maximus Princeps („Най-добър и най-велик първенец“).

източник:fakeart.eu

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*