Стефан Пройнов: За доларите иде реч

в История/Свят


Стефан Пройнов:
През цялата втора половина на ХIХ век английската лира утвърждава превъзходството си като международна валута. От всичките и възможни съперници щатският долар изглежда най-безобиден. Съединените американски щати са най-несигурният длъжник в света, без централна банка и без единна парична система. Едва през ХХ век доларът си спечелва влияние в резултат на дълъг низ от невероятни събития, които довеждат до създаването на централен банков орган -Федералния банков резерв, и до обявяването на долара за национална парична единица, гарантирана от федералното правителство.

За разлика от европейските парични системи приетата през 1789 г, конституция на САЩ не осигурява на правителството изключителното право да пуска в обръщение монети или банкноти. Липсата на ясни закони по отношение на парите води до появата на най-различни платежни средства, без всякакъв контрол или подкрепа от страна на централен банков орган. В тези условия на неуредици валутните единици на другите държави служат като законно платежно средство до 1857г. и дори през 1901г. Една сребърна мина в Орегон все още сече собствените си монети „за търговска употреба“.

Редица щати изпитват финансово затруднение, след като се оказват неспособни да покрият с монети стойността на издаваните от тях банкноти. Тогава се въвежда забрана за печатането на книжни пари. Въпреки това нищо не може да им попречи да образуват банки и да пускат в обръщение банкноти. Така например щатът Кентъки основава частна банка, чийто единствен собственик е той, и започва да извършва изплащания със своите банкноти. Този индивидуализъм в банковото дело, наречен „налудничав“, допуска през дадения период разпространението на „свободни банкови закони“, позволяващи на частни лица или на сдружения от тях да откриват банки и да печатат банкноти без официално разрешително или контрол.

Отсъствието на национална банка означава, че дори самото федерално правителство трябва да провежда финансовите си операции или чрез частни банки, или в авоари (звонкови пари, кюлчета злато и сребро). През 1840г. Президентът Мартин Ван Бурен открива новосъздадения „Индипендънт Трежъри Систем“, изпълняващ ролята на Федерална хазна, която чрез широка мрежа от представителства е осъществявала политиката си. Но тъй като хазната не е банка и следователно не може да печата банкноти, всички обществени приходи и разходи трябва да се извършват в злато или в сребро. Държавата повече не е в състояние да финансира разходите, идващи от данъчната система.

Гражданската война и първите зелени банкноти („гущери“)
Необходимостта от финансиране на Гражданската война (1861-1865г.) ще породи редица парични споразумения, останали в сила до края на ХIХ век. Отначало хазната пуска в обръщение т.нар. банкноти до поискване, които не са законно платежно средство, но имат златно покритие. Намалените запаси от злато в хазната обаче скоро довеждат до преустановяване на конвертируемостта им. По-нататъшното обезпечаване на военните действия се извършва чрез емисията на банкноти, основаващи се единствено върху добросъвестността и кредита на правителството. Тяхното популярно название е гущери се е запазило и до днес като нарицателно за щатския долар по света.

Пускането в обръщение на тези банкноти се ограничава до 433 милиона долара, но пред нарастващите трудности във връзка със заемането и увеличените разходи министърът на финансите Салмън П. Чейс решава да въведе свободно банково дело във всички щати. Законът за националната банка от 1863 г. позволява на всяка група от пет души да образува „национално банково сдружение“ и да печата национални банкноти в количество, съответстващо на авоарите им във вид на федерални облигации, вложени при т.нар. „контрольор на националната парична единица“?

За да се избегне конкуренцията между тези банкноти и банкнотите на държавните банки, последните се облагат с данък от 0 на сто, в резултат на което бързо излизат от обръщение. Държавните банки отвръщат на удара като предлагат платежни услуги чрез чекове срещу влогови сметки, оказали се надежден заместител на издаваните от частните банки национални банкноти.

Стефан Пройнов според Ян Хегел: Щатският Долар въвежда ред в паричният хаос, който цари по това време в Америка, и се превръща в една от най-стабилните валути в света.

 

 

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от История

Отидете горе