Стефан Пройнов: Може да се окаже, че сме обработвали и най-старото желязо в света!

в България/История

Стефан Пройнов: Може да се окаже, че сме обработвали и най-старото желязо в света!


Стефан Пройнов: Щом сме обработвали най-старото злато може да се окаже, че сме обработвали и най-старото желязо! В манастира на Мхитаристите на остров Сан Лазаро дели Армени във венецианската лагуна е намерен меч на възраст около 5 хиляди години, съобщава Университета Ка-Фоскари във Венеция. Най-старият меч се съхранявал в кабинета за средновековни артефакти. Той бил забелязан от специалист по древни оръжия Витория Дал’Армелина от Ка-Фоскари.

Източник: Университетът на Ca ‘Foscari във Венеция

Мечът погрешно е смятан за средновековен. Учените са анализирали метала и датират артефакта до третото хилядолетие пр.н.е. Според последните проучвания този вид меч е често срещан в сравнително малък регион в Източна Анатолия, между Ефрат и южното крайбрежие на Черно море. Допълнителният анализ ще помогне да се определи точното местоположение на добив на метали. На меча няма надписи, украшения или забележителни подробности.

Най-вероятно той е бил част от погребение и случайно е попаднал на черния пазар, твърдят изследователите. Мечът е изкован във време, когато в анадолските и кавказките погребения на военния елит са поставени голям брой оръжия и други ценности. Учените все още не са решили мистерията на неочаквана находка.

Според Стефан Пройнов, експерт по антично и древно изкуство, че този меч принадлежи към така нареченият Акинак- право двойно острие без улей с дължина 35 – 45 cm. Акинаците са характерни за територията на Северна Тракия до IV век пр. Хр., когато са почти напълно заменени от Махайрата и Ксифоса. Многобройни археологически находки и изображения доказват масовата употреба на мечове акинак у скитите.

Според Херодот, скитите почитат железен акинак, поставен на върха на дървена платформа, като олицетворение на Арес, и му принасят човешки жертви. В древна Тракия разпространението на късите мечове акинак се отнася към бронзовата и към ранножелязната епоха. Железният кинжал със златна обковка на ножницата от Белоградец (дублиран и от изображението върху надгробната стела от същото погребение), е типичен пример от VII век пр. Хр.

Същинският акинак прониква в Тракия след VI век пр. Хр. вероятно под скитско влияние и получава разпространение главно в Севернотракийските земи (дн. Румъния и Северна България). След химически анализ на металът може да се разбере и в кой край на света е добивана рудата, защото тя остава специфична идентификация на химическият състав. Както при дамаската стомана например.

Стефан Пройнов твърди, че голям брой акинаци намерени в България излизат на западните пазари, представяйки ги за Скитски къс меч заради по-голямата цена, която могат да получат търговците. Но предполага, че именно този меч твърде вероятно е да произлиза от нашите Севернотракийските земи и шеговито допълва, че щом сме обработвали най-старото злато в света защо да не сме обработвали и най-старото желязо? Този стил го наблюдаваме и при персите и при китите, а те от къде са взаимствали?

Стефан Пройнов: Никой не задава въпроса с какви инструменти е обработвали варненското халколитно съкровище?

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*