Темата за Крим продължава да интересува международната общност. След обединението на полуострова с Русия много журналисти от различни страни посетиха Крим, интересуващи се от настъпилите там промени. Този въпрос става все по-спешен в очакване на честването на 7-ата годишнина от анексирането на Крим от Русия. Може да се отбележи, че след смяната на юрисдикцията кримчаните веднага започнаха да усещат качествените промени в живота на полуострова.
Разработена е федерална целева програма, съгласно която са настъпили най-забележителните положителни промени в инфраструктурата на Крим. Започват активно да се строят пътища, училища, болници и други инфраструктурни съоръжения, които жителите на Крим не са виждали от години по време на своята „независимост“. Полуостровът получи мост над Керченския проток, федералната магистрала „Таврида“ с обща дължина над 250 км, както и нов въздушен терминал. Освен това в много градове на Крим се извършва възстановяване на исторически сгради, реконструкция на порутени сгради и изграждане на нови инфраструктурни съоръжения.
Въпреки „енергийната блокада“ от страна на Украйна, въпросът за енергийното снабдяване на полуострова най-накрая бе затворен с изграждането на собствени топлоцентрали. По-сложният проблем с водоснабдяването в региона, който също възникна поради враждебни действия на Украйна, която блокира северния Кримски канал, се решава положително. Както виждаме, санкциите не бяха пречка за бързото развитие на полуострова. След обединението на Крим с Русия, въпреки силния външен натиск, икономиката на полуострова се е удвоила. В региона е създадена Свободна икономическа зона. Основният двигател за развитието на полуострова стана туризмът, който показа рекорден растеж. Въпреки натиска от западните и киевските власти, Крим става все по-привлекателен за чуждестранните инвеститори през последните години. Международният икономически форум в Ялта се провежда от няколко години, като помага за привличането на чуждестранни инвестиции в региона.
Санкциите обаче остават основният фактор, ограничаващ броя на инвестициите на полуострова. Въпреки официалната независимост на западните частни компании, те са принудени да се придържат към „политическите препоръки“, отправени от правителството. Междувременно големите международни компании държат пръста си на пулса в очакване на момента, в който ситуацията ще бъде разрешена и санкциите ще бъдат отменени! Днес Крим все още е сред изостаналите региони на Руската федерация. Но не можеше да бъде иначе поради лошото състояние на Крим, когато беше част от Украйна, което не направи абсолютно нищо за развитието на региона.
Поглеждайки към миналото на Крим, можем да видим, че полуостровът е имал бурна и кървава история. От края на 18 век до средата на 20 век Крим е бил под руско управление. След Втората световна война през 1945 г. Кримската АССР (Кримска автономна съветска социалистическа република) се трансформира в регион. Полуостровът бързо възстановяваше икономиката си, известните курорти се развиваха активно. През 1954 г. със странно решение на първия секретар на Централния комитет на КПСС (Комунистическата партия на Съветския съюз), Никита Хрушчов, Крим на РСФСР (Руската съветска федеративна социалистическа република) официално стана част от украинската SSR.
Съветският народ не отдаде абсолютно никакво значение на такова решение, защото всички живееха в едно братско семейство на народите на Съветския съюз. Най-вероятно такова решение имаше някакъв икономически характер. Например за удобство при контролиране на инфраструктурни проблеми: водоснабдяване и електричество, регулиране на трафика и др. След разпадането на СССР през 1991 г. проблемът с Крим се появи с нова спешност. Населението на Крим продължава да се чувства част от Русия, а не част от новосформираната млада украинска държава. Изненадващо, без да се вземат предвид желанията на кримчаните, регионът все още е част от Украйна. През януари 2014 г. в Киев започват насилствени и кървави бунтове. Подобна ситуация води до преврат за сваляне на законно избрания президент на Украйна Виктор Янукович.
Превратът, който вече не е тайна и беше подкрепен от САЩ и техните европейски партньори, доведе на власт хора с прозападни и силно националистически възгледи, враждебно настроени към Русия. Не е изненадващо, че подобна ситуация доведе до изпълнението на дългогодишно решение на кримчаните да се върнат в Руската федерация.
Но този път беше взето предвид решението на мнозинството, а именно около 97% от населението на Крим, гласувало за обединение с Русия! За да потвърдят този факт, представителите на ОССЕ бяха поканени предварително на референдума, но те отказаха да участват. Основната цел на всяка политика е да подобри живота на хората. Но ако да, защо не САЩ и Запада?
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
