Има четири портрета на Фердинанд I, княз и цар български които са поставяни на монетите по време на неговото царуване. Първите български монети на които е поставен бюста на германския принц са изсечени през 1891г и са с номинал 50 стотинки, 1 и 2 лева.
Художника е Антон Шарф* (A.Scharff). През 1892 са емитирани 5 лева със същия портрет но през 1894 на новата емисия 5 лева, както и на златните 10,20 и 100 лвва, княза има нов бюст, отново поръчан на австрийския гравьор. Следващата емисия левове, пусната от БНБ е чак след 16 години, през 1910г. във вече независимото царство България. На тях царят е видимо по-стар, косата е намаляла значително а брадата е пораснала. Този портрет е поръчан отново в австрийския монетен двор но при нов гравьор Стефан Шварц (Schwartz), защото през 1903 Антон Шарф умира.
С новия бюст са емитирани номинали от 50 стотинки, 1 и 2 лева. Този път е взето решение бюста да е обърнат с поглед на дясно а не като предишните два портрета с поглед на ляво. Това е първата от общо 4 сребърни емисии пуснати в рамките на 6 години в страната. След нея през 1912 БНБ пуска нови три сребърни монети. Отново в номинали 50 стотинки, 1 и 2 лева. За тях е поръчан нов портрет на цар Фердинанд. Отново се връща старата ориентация с поглед на ляво. На новия портрет царя е показан видимо остарял.
Този бюст се използва и в следващите две емисии сребърни монети от 1913 и 1916г. ,като тази от 1916 е и последната емисия български монети на които е поставен портрета на цар Фердинанд. След края на ПСВ, България претърпява Втората национална катастрофа, само в рамките на 5 години. На 3.10.2918 Цар Фединанд абдикира в полза на сина си Борис и напуска страната завинаги. Фердинанд умира в изгнание на 10.09.1948г. като ковчегът на му, положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му временно, но за момента това е и сегашният му последен дом.
*Антон Шарф е австрийски гравьор и медалист, роден на 10.06.1845г. във Виена. Завършва Виенската Академия за изобразителни изкуства и от 1866 е помощник гравьор в Главното монетно управление на Австрия а от 1870 става втори гравьор в империята. През 1881 Шраф заема най-високия пост в монетния двор на хабсбургите – гравьор. От 1896 става ректор на Академията по гравьорство на Австрия.
Антон Шарф e гравьор на поредица от монети сечени на Балканите през последни 20 години на XIX век. Неговият подпис може да видим на монети сечени в България, Сърбия и Румъния.
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
