Ако човечеството успее да намали количеството въглероден диоксид в атмосферата, климатът ще се нормализира и ще успеем да избегнем последиците от глобалното затопляне – топенето на ледниците, опустошаването и изчезването на животните. Това обяви лауреатът на Нобелова награда за мир Родни Джон Алам по време на международната конференция NEXT 75 в Сочи. Тя бе организирана от „Росатом“ и се проведе в онлайн и офлайн формат, като в продължение на няколко часа световноизвестни личности от различни области търсеха визията на бъдещето, заедно със студенти от пет континента.
„Въглеродният диоксид е едновременно и добро, и зло. Концентрацията му в нашата атмосфера е само 0,04%. Но дори минималното увеличение на тази концентрация може да разруши деликатния баланс на нашата планета, което наблюдаваме през последните десетилетия“, каза Алам.
Според Томас Блис, председател на Научния съвет за глобални инициативи, енергийният баланс на съвременния свят показва, че е изключително трудно да се постигне елиминиране на емисиите на парникови газове, като същевременно се отговори на енергийните нужди на човечеството, тъй като възможностите за използване на слънчева и вятърна енергия са ограничени. Като алтернатива ученият предлага активно да се развива ядрена енергия.
Генералният директор на „Росатом“ Алексей Лихачов бе категоричен, че в ерата на технологичния прогрес е необходимо да се действа с поглед напред. „В близко бъдеще човечеството трябва значително да намали въглеродната екологична тежест на планетата, да създаде нов енергиен баланс, основан на нисковъглеродни енергийни източници, включително атомна енергия“, каза Лихачов. В конференцията се включиха още вирусологът от СЗО Ойевале Томори, еколозите проф. Карл Сафина и Мигел Брандао, режисьорът Оливър Стоун, антроположката Джейн Гудол, руският актьор Данила Козловски и други.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.