Бай Тошо: Алфа Рисърч – 55% от българите още си падат по мен

в Бай Тошо/България

Бай Тошо: Алфа Рисърч - 55% от българите още си падат по мен


Бай Тошо Изчезва колективната памет за тоталитаризма. 94% от хората между 16 и 30 години твърдят, че се чувстват абсолютно незапознати с този период. 46% от пълнолетните смятат, че са слабо запознати. Това сочи национално представително проучване на Алфа Рисърч, част от инициативата „25 години свободна България“. 55% от анкетираните дават положителни оценки за Тодор Живков, а 25% негативно. 20% не го познават. 68% от младежите между 16 и 30 години не познават Маргарет Тачър. 58% не познават кой е Хелмут Кол. 71% не познават Александър Солженицин.

Няма единен образ на социализма, обясни Боряна Димитрова от Алфа Рисърч. За хората с леви убеждения епохата на социализма се възприема с думи като „спокойствие“, „работа за всички“, „благоденствие“, „сигурност“. Това, което тревожи левият електорат от тази епоха, е „възродителният процес“. За десните епохата на комунизма се възприема с думи като „ограничения“, „безправие“, „деспотизъм“, „диктатура“, „утопия“.

Достъпно здравеопазване, достижения в образованието са признанията за успехите на соца сред десните избиратели. За хората над 61 годин и събитията от 80-те години на 20 век, за които се сещат, са аварията в Чернобил, оставката на Тодор Живков, падането на Берлинската стена, както и „възродителният процес“. Що се отнася за прехода очаквания и реалност се покриват само по няколко показатели: отваряне на граници и свободно пътуване, връщане на собствеността и повече права и свободи. Не са се сбъднали очакванията за върховенство на закона, повишаване на благосъстоянието, нови работни места. 50% от запитаните смятат, че преходът е бил неуспешен. В личен план едва 29% от хората смятат, че са загубили от прехода. Само 6% са спечелили в семеен план от прехода. Според запитаните от прехода най-много са спечелили политиците и мафиотите, а загубили са хората от народа. Хората в България вероятно ще дадат различна оценка на прехода.

Бай Тошо: Този Петър Стоянов ли ме коментира?

Това заяви президентът в периода 1997-2002 Петър Стоянов.

Хората от неговото поколение и по-възрастните се делят на две групи, както обясни той. Едните мислят с носталгия за комунизма заради реда и сигурността и други, които си спомнят лагерите. Рухването на комунизма у нас и приобщаването на страната ни към новия цивилизационен модел е огромен исторически успех на България, смята той. Стоянов е не мнение, че проблемът с прехода е, че във вида, в който се е развил през последните 25 години, той почти няма ярки защитници. „Тези, които бяха тясно свързани с комунистическия режим, са недоволни от прехода, защото смятат, че той е направен от лошите седесари, които са докарали България до това дередже“, убеден е експрезидентът.

Хората, които са били възпитани в антикомунистическо мислене, пък имат свое основание да бъдат недоволни от прехода, защото смятат, че той е извършен от хората, които са строили комунизма преди 1989-та година. Бъдещите поколения ще оценят със сигурност това, което правим днес, смята Петър Стоянов. Служебният министър на образованието Румяна Коларова на свой ред обясни, че 10 ноември не е дата, която се възприема еднозначно.

Целта на инициативата е да се почетат „забравените“ дисиденти и антикомунисти. Младите хора не знаят нищо за 25-те години, които са минали, нито за комунизма, посочи Коларова. Според нея трябва по-активно да се говори по тези теми – безпристрастно и непартийно. По думите й, макар темата за комунизма да е включена в учебниците, често учителите не стигат до нея и не я преподават.

Те не преподават, защото се страхуват, че ще провокират реакции на нетолерантност към различните интерпретации, смята Коларова. Досега темата за комунизма и за отминалите 25 години е използвана за провокиране на нетолерантност и екзалтиране на определен електорат.

Източник: frognews.bg

Бай Тошо: Това изследване е правено през 2014 г. сега обаче положението много се влоши в страната.

Вижте още от bultimes

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*