Интервю на вестник "Банкеръ" с Гриша Ганчев, бизнесмен и собственик на верига бензиностанции "Петрол"
Господин Ганчев, една от най-обсъжданите теми през тази седмица е анонсираната от правителството идея да създаде Държавна петролна компания. Основният аргумент за това решение, посочен от министъра на финансите Владислав Горанов и министъра на икономиката Емил Караниколов беше концентрираната собственост при данъчните складове и високите цени на горивата. Заговори се дори за изграждането на нови данъчни складове, до които да имат достъп всички малки вносители и собственици на бензиностанции. Как оценявате това решение?
– Приветствам ентусиазма на правителството и тази негова уникална идея. Живеем в свободна страна, в която всеки има право да се впуска в избран от него бизнес и да се опита да го реализира по най-добрия според него начин. А ако и сметката излезе, всичко ще бъде наред…
Що се отнася до намерението за изграждане на нови бази, които да станат данъчни складове, по информацията, която аз имам, в момента в страната има 20 с капацитет 1.2 хил. тона, които не работят и стоят празни. А други 10 вече са нарязани на скрап. Това поне на мен ми говори, че необходимост от нови липсва.
Ако все пак анализаторите в този проект преценят, че трябва да построят нови складове, колко би струвало изграждането на 2-3 такива, например?
Като се има в предвид, че цената за 1000 тона е един милион евро, и ако се прецени, че има необходимост от нови складове за 50 хил.тона например, това означава 50 млн. евро. На кого му трябва такъв харч обаче за мен не е ясно.
Амбицията на управляващите е освен базите е да бъде разширена и мрежата от бензиностанции. Анонсът беше и за 100 нови обекта, които да покрият цялата страна. Има ли такава необходимост? И колко пари ще отидат за това?
– Щом така са преценили… В момента в страната има 3300 бензиностанции, всички те вързани към Националната агенция по приходите. Част от тях, особено в малките населени места, и днес трудно оцеляват финансово. Да предположим, че новата държавна петролна компания изгради тези 100 нови бензиностанции. За да могат те наистина да приличат на бензиностанции, а не да са просто колонки с маркуч, трябва да бъдат похарчени поне 100 млн. евро.
От думите Ви става ясно, че иде реч за доста мащабна инвестиция. В какъв период би могла да бъде възвърната?
– Такава инвестиция в най-добрия случай може да се върне в рамките на 25-30 години. Но тъй като държавата има мощ и може да си го позволи, сигурно не би било лошо да помисли и за нова рафинерия, която може да не е с капацитета на "Лукойл" – 12 млн. тона, а наполовина – 6-7 млн. тона. Това също би било интересна инвестиция.
Шегувате се, нали?
– Не, защо? Като имаме предвид добрите контакти на нашите висши държавни ръководители с арабския свят, особена със Саудитска Арабия, могат да бъдат договорени дори концесии за добив на нефт. Пък не се знае дали и в Черно море няма да открият петролни залежи. Нали вече десет години ги търсят? Ако помечтаем още малко, може пък да видим превръщането ни в петролния тигър на Балканите. Знае ли човек?
Разговорът ни потегли в доста забавна посока, но все пак нека да се върнем към темата на деня и да ми отговорите колко се печели от петролния бизнес и заслужава ли си държавата да се ангажира с инвестиции в тази посока?
– Както вече казах, тя има финансовата мощ и правото да взема такива решения. Но, за да бъда конкретен по въпроса с печалбите в петролния бизнес, ще направя една елементарна сметка. А вие си правете изводите сами. В момента продажбите на петролни продукти у нас годишно достигат общо 3 млрд. литра. Два млрд. от тях са от дизелово гориво, 500 млн. – бензин, и 500 млн. газ – пропан бутан и метан. През 3300-те бензиностанции за година минават 2.5 млрд. литра. Тази цифра, разделена на 12 месеца, показва, че месечно в една бензиностанция се реализират средно по около 63 000 литра.
И сега идва ред на сметките: 63 000 по 1.60 лв. средна цена е равно на 100 800 лева. От тук насетне започва изваждането – 63 000 лева са акциза и ДДС. Остават 37 800 лева. Във всеки обект трябва да работят поне четирима човека, т.е. за работна заплата се отделят минимум 3600 лева. Останаха 34 200 лева. От нея изваждаме цената на самото гориво, която е 31 500 лв., т. е. остават 2700 лева. Но това не е всичко – всяка бензиностанция плаща по 380 лв. за интернет и инкасо, плюс още 760 лв. за ток вода, данък сгради и такса на Агенция пътна инфраструктура, защото обектите са до техните пътища. И какво остана накрая? Едни нищо и никакви 1560 лева. И то, ако няма финансови разходи, като кредити за инвестиции и т.н. Как ви звучат тези числа?
Какво казвате, че всъщност от бензиностанция не се печели?
– При всички тези разходи, сами разбирате, че пряко сили една бензиностанция може да направи печалба от 20 000 лв. годишно. И то, ако не се смята първоначалната инвестиция.
В такъв случай, дали пък харчовете на държавата за новата ѝ структура, няма да се окажат с доста негативен резултат?
– Не е моя работа да правя сметките на държавата. Затова има много и умни хора, които са впрегнали сили да правят разчети и анализи. Аз само казвам как стоят нещата в този бизнес, когато аз го управлявам. А както знаете, аз съм най-старият в този занаят. Инак експериментите не са лошо нещо, стига да има кой да плаща сметката.
Един от лайтмотивите на министрите, които представиха това решение на кабинета беше, че цените на горивата ще намалеят с навлизането на държавното дружество на пазара. Колко приемлив според Вас ще бъде този натиск върху конкуренцията от частния сектор в една държава с пазарна икономика?
– Аз не отричам, че някъде цените могат да бъдат малко по-ниски, но това е свързано с вида на търговските обекти, в които се предлагат горивата. Нали ви казвам, не е едно и също да инвестираш в бензиностанция или в барака с две бензинови колонки. В крайна сметка потребителят сам избира къде да спре. Място под слънцето има за всички. Важното е накрая да излезе и сметката.
И накрая, за това, което се говори, че горивата във веригите били скъпи, искам да кажа, че за някои и ракията е скъпа. И предлагам държавата да помисли да създаде и алкохолен холдинг…
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
