Стефан Пройнов: И ти ли Бруте или по-точно казано „и ти ли си от тук, Бруте“? Продадоха изключително рядка монета на убийството на Юлий Цезар за рекордните 3,5 милиона долара.
Стара златна монета, описана като „голо и безсрамно тържество“ на убийството на Юлий Цезар, с портрет на един от хората, които го убили, постави нов рекорд за монета, продадена на търг. На монетата «aureus»,, закупена от анонимен участник за 2,7 милиона британски лири (3,5 милиона долара), е изобразен портретът на Марк Юний Брут, един от подбудителите на убийството на Цезар през 44 г. пр. н.е. Изобразени са и камите, с които Брут и неговият съучастник Касий са убили римския генерал в театър Помпей в Рим и шапката на Свободата, символично облекло, дадено на роби след освобождаването им.
Той носи фразата „Eid Mar“ – „Иди на март“ – препратка към 15 март, датата на смъртта на Цезар. Монетата е издадена от Брут две години след покушението, през 42 г. пр. н.е. „В акт на безпрецедентно самохвалство, веднага ни се представя оръжието за убийство, използвано за убийството на Цезар, точната дата и мотив“, пише Ричард Бийл, управляващ директор на Roma Numismatics, лондонската аукционна къща, продала монетата, в прессъобщение, описващо ауреуса като голо и безсрамното тържество на убийството. След като беше назначен за „диктатор perpetuo“, доживотният диктатор само два месеца по-късно беше убит от група сенатори, включително приятели и хора, които преди това е помилвал.
Впоследствие Брут се самоубива, губейки битката при Филипи от племенника и наследника на Цезар Октавий и приятеля му Марк Антоний. Въпреки възрастта си, монетата е в почти перфектно състояние и е една от трите известни монети. Предишният рекорд по цена на римска монета е поставен през 2008 г., когато бронзовите сестерции на император Адриан са продадени за приблизително 2,5 милиона долара. А предишният рекорд за която и да е монета беше поставен от древногръцкия златен статер, който беше продаден за 3,25 милиона долара през 2012 година.
Източник: viapontika.com
Това потвърдиха: Стефан Пройнов както сме казвали и преди тази монета най-вероятно е от Българските земи като досега има три ауреуса на Брут известни и обявен публично, но и трите са намерени по българските земи, но за съжаление са станали собственост на иманярската мафия. И как да не станат? Мафията знае как да убеждава – с пари или с много бой.
Докато, ако се опитате да го дадете на държавата ви чака само Бой. Стефан Пройнов: Наскоро си говорих с един доста просветен човек, който следи внимателно пазара и материята свързана с археологията и аукционите по света, че той ме подсети за произхода на тази монета. Ако имаше нормална държава и нормални закони такива шедьоври на Античността биха оставали в страната. Монети на които им се доказва българският произход държавата – музеите трябва да имат фондове, с които да закупват такива произведения на изкуството.
Стефан Пройнов експерт на антично и древно изкуство твърди, че около 100 броя сребърни монети на Брут с камите са известни по колекции и аукциони по музей и търговци и голям брой от тях са с произход България. И докато западняците дават милиони за нашите монети държавата нехае. Самият Васил Божков на когото му бе заграбена колекцията от хората, които си мислят, че са държавата е успял да си откупи няколко от предметите.
Държавата пари не дава, държавата може да ви даде бой , репресия, може някой дело да ви заведе, но не и пари да ви даде. Затова има черен пазар, но за жалост търговците на черният пазар не работят с музеите освен, ако не трябва да се подмени някой находка на качествени монети с не качествени монети тогава стигат до някакво съглашателство на което резултатите се виждат по аукционите на Германия и Америка. Правителствата се сменят, а хората стават все бедни, макар че с машинки много неща могат да се извадят за държавата и за пазара.
Стефан Пройнов: Ако вие извадите скъпа и рядка монета бихте ли я занесли в музеят за да ви пратят полиция и да ядете бой и да ви питат къде са другите или бихте се доверили на мафията?
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
